— Не мисля, че от тях е останал някой, който да докладва какво е видял — отвърна Еди спокойно. Явно се опитваше да се овладее. — Дмитрий е оставил там купчина трупове. И ти го знаеш. Загинаха човешки същества, защото ти не ми позволи да го пронижа.
Трепнах, осъзнала, че Еди е прав. Сигурно там вече всичко в свършило. Не видях колко на брой са охранителите. Колко бяха загинали? Не беше без значение. Дори само фактът, че са умрели невинни хора, имаше значение. Един да беше изгубил живота си, пак беше много. И аз бях виновна за всичко.
Мълчанието ми окуражи Еди да продължи с нападките.
— Как може точно ти да забравиш най-важния урок? Зная, че ти е бил инструктор — в минало време. Набиваха ни го в главите през цялото време. Не се колебайте. Не мислете за тях като за истински личности.
— Аз го обичам — изтърсих неочаквано за себе си. Еди не знаеше. Само шепа хора бяха посветени в романтичната ми връзка с Дмитрий и за случилото се в Сибир.
— Какво? — възкликна Еди слисано. Гневът му се смени с шок.
— Дмитрий… беше повече от мой инструктор…
Няколко мъчителни секунди Еди продължи да се взира в мен.
— Бил е — рече накрая.
— А?
— Той е бил повече от твой инструктор. Ти си го обичала. — Моментното смущение на Еди бе изчезнало. Отново беше непреклонният пазител, никаква симпатия. — Съжалявам, но каквото и да е имало помежду ви, вече е минало. И ти трябва да го знаеш. Личността, която си обичала, вече я няма. Онзи тип, когото видя преди малко, той не е същият.
Поклатих бавно глава.
— Аз… зная. Зная, че не е той. Зная, че е чудовище, но ние можем да го спасим… ако успеем да направим това, за което Робърт ни разказа…
Очите на Еди се разшириха и за миг беше толкова шашнат, че изгуби дар слово.
— За това ли е всичко? Роуз, но това е абсурдно! Ти не можеш да вярваш в това. Стригоите са мъртви. Завинаги. Робърт и Виктор ти напълниха главата с безсмислици и лъжи.
Сега бе мой ред да се изненадам.
— Тогава защо си тук? Защо остана с нас?
Той вдигна раздразнено ръце.
— Защото си мой приятел. Останах с теб по време на всичко това… нахлуването в затвора и освобождаването на Виктор, изслушването на лудия му брат… защото знаех, че се нуждаеш от мен. Всички се нуждаехте, за да сте в безопасност. Мислех, че имаш реална причина да освободиш Виктор от затвора и смятах, че ще го върнеш. Звучи ли откачено? Да, но за теб е нормално. Ти винаги си имала разумна причина за това, което правиш. — Той въздъхна. — Но това… това минава всякакви граници. Да оставиш стригой да се измъкне, за да преследваш някаква идея — някаква идея, която е невъзможно да бъде осъществена, — е десет пъти по-лошо от това, което направи с Виктор. Сто пъти по-лошо. Всеки ден, през който Дмитрий ходи по тази земя, означава, че ще умрат още хора.
Свлякох се до стената и затворих очи. Повдигаше ми се. Еди беше прав. Прецаках всичко. Бях си обещала, че ще убия Дмитрий, ако го срещна, преди да знаем как да осъществим наученото от Робърт. Всичко трябваше да свърши днес… Но аз се издъних. Отново.
Отворих очи и се изправих. Трябваше да си намеря някаква цел, преди да избухна в сълзи насред това казино.
— Трябва да намерим останалите. Те са някъде навън незащитени.
Това бе единственото, което в този момент можеше да спре гневните упреци на Еди. Инстинктите му на пазител тутакси се задействаха. Да защитаваме мороите.
— Можеш ли да разбереш къде е Лиса?
Връзката ми ме свързваше с нея през време на бягството ни, но досега не си бях позволила да проникна по-дълбоко. Стигаше ми само да зная, че е жива и е добре. Сега го направих.
— Тя е от другата страна на улицата. В хотел „Ем Джи Ем“.
Бях видяла огромния хотел, когато се втурнахме към този, но не бях осъзнала, че Лиса е там. Сега можех да я усетя, криеше се като нас сред тълпата. Беше уплашена, но не бе наранена. Бих предпочела тя и останалите да са в безопасност навън, на слънце, но инстинктът я бе накарал да потърси сигурност зад стените на сградата.
Докато прекосявахме оживената улица, двамата с Еди не говорихме повече за Дмитрий. Небето се бе обагрило в прасковено, но аз все още се чувствах сигурна навън. Много по-сигурна, отколкото във фоайето на „Луксор“. С помощта на връзката винаги можех да открия Лиса и сега поведох уверено Еди през лабиринта от коридори и завои — честно казано, все се чудех как посетителите не се губеха в тези места — докато не видяхме Лиса и Ейдриън близо до редицата игрални автомати. Той пушеше. Тя ме видя и затича към мен с разтворени ръце.