— О, Господи! Бях толкова уплашена. Не знаех какво е станало с вас. Мразя тази едностранна връзка.
Насилих се да се усмихна.
— Добре сме.
— Ако синините и натъртванията са доказателство за добро здраве — отбеляза Ейдриън замислено, като приближи. В разгара на схватката, с пулсиращия в тялото адреналин, не забелязваш раните и болката. По-късно, когато битката свърши, започваш да осъзнаваш през какви изпитания си преминал.
Бях толкова благодарна да видя Лиса, че пропуснах това, което Еди вече бе забелязал.
— А къде са Виктор и Робърт?
Щастливото лице на Лиса помръкна, а Ейдриън доби мрачен вид.
— По дяволите — промърморих, без да се нуждая от обяснения.
Лиса кимна смутено с разширени очи.
— Изгубихме ги.
Глава 11
Е, няма що. Идеално.
Отне ни известно време, за да решим какво да предприемем. За кратко обсъдихме няколко посредствени идеи да открием Робърт и Виктор, но отхвърлихме всички. Телефонът на Робърт беше мобилен и ако за ЦРУ не би било трудно да проследи такива неща, ние със сигурност не можехме. Дори и адресът на Робърт да фигурираше в телефония указател, знаех, че Виктор нямаше да му позволи да се върне там. И въпреки че Ейдриън и Лиса виждаха аурата на всеки, който владееше духа, определено не можехме да си позволим да се мотаем безцелно из града и да очакваме да открием нещо.
Не, нямахме късмет с онези двамата. Не можеше да се направи нищо, освен да се върнем в кралския двор и да посрещнем наказанието, което ни очакваше. Ние — аз — бях оплескала всичко.
С наближаването на залеза — и след като вече не бяхме в компанията на престъпник, което можеше да ни забърка в неприятности — моята група мрачно реши да се насочи към „Часът на вещиците“, за да направим план за заминаването си. Имаше вероятност да познаят Лиса и мен, но две избягали момичета не попадаха в същата категория като бегълци-предатели. Хвърлихме зара (преносно, не буквално) и решихме да се помотаем около пазителите, вместо да рискуваме да ни нападнат още стригои, преди да се измъкнем от Лас Вегас.
Наглед казиното в „Часът на вещиците“ не се различаваше от останалите казина, освен ако не знаете какво да търсите.
Представителите на човешката раса там бяха твърде запленени от игрите и екстравагантния блясък, за да забележат, че голяма част от останалите посетители са високи, слаби, с бледи лица. Колкото до дампирите? Човешките същества не можеха да ни различават. Единствено свръхестествените сетива на мороите и дампирите можеха да разберат кой какъв е.
Пазителите бяха пръснати сред оживената, бъбреща и понякога надаваща викове тълпа. Заради недостига на пазители, на подобно място можеха да бъдат назначени само неколцина на пълно работно време. За щастие броят им се увеличаваше от личните пазители на богатите и влиятелни морои, които идваха да играят. Превъзбудените морои надаваха възторжени викове край игралните автомати или масите за рулетка, докато мълчаливите, бдителни пазители обикаляха зад тях и зорко следяха всичко. Нито един стригой не можеше да проникне тук.
— Сега какво? — попита Лиса, като почти крещеше, за да надвика шума. За пръв път някой от нас проговаряше, след като решихме да дойдем тук. Бяхме се спрели край една от масите за блекджак, сред най-оживената и гъста тълпа.
Въздъхнах. Настроението ми беше толкова мрачно, че нямах нужда от страничните ефекти на духа. Изгубих Виктор, изгубих Виктор. Самообвиненията ми бяха като безкрайна спирала.
— Ще намерим бизнес центъра и ще си запазим билети — отвърнах. — От това за кой полет ще има свободни места ще зависи дали да си вземем стая в хотела.
Очите на Ейдриън оглеждаха оживената обстановка и се задържаха на един от многото барове.
— Няма да ни стане нищо, ако поостанем малко тук.
— Нима? — сопнах се аз. — След всичко, което се случи, само за това ли можеш да мислиш?
Прехласнатият му взор се извърна отново към мен и той се намръщи.
— Тук има камери. Могат да ви познаят. Не е зле да има доказателство, че сте били тук, а не в Аляска.
— Вярно — признах. Мисля, че с типичното си безгрижно държание прикриваше притеснението си. Като оставим настрана, че разбра защо съм дошла в Лас Вегас, той се сблъска със стригои — Дмитрий сред тях. Това не беше приятно преживяване за никой морой. — Макар че нямаме никакво алиби за времето, когато наистина бяхме в Аляска.