Ейдриън говореше съвсем убедено и като видях отнесената усмивка, която се появи върху лицето на събеседника му, разбрах, че Ейдриън е използвал малка доза внушение.
— Обзалагам се, че си прав — кимна другият морой.
— Би трябвало да го кажеш на високопоставените си приятели — додаде Ейдриън. — Вътрешна работа.
Типът кимна енергично.
— Ще го направя.
Ейдриън задържа погледа му още малко, сетне сведе очи към коктейла си. Изцъкленият поглед изчезна от очите на мъжа, но аз знаех, че заповедта на Ейдриън да разпространи версията за „вътрешната работа“ ще бъде изпълнена. Ейдриън изпи на един дъх остатъка от питието си и остави чашата си на бара. Канеше се да заговори, когато нещо в другия край на помещението привлече вниманието му. Мъжът морой също го забеляза и аз проследих погледите им, за да видя какво толкова ги бе шашардисало.
Изпъшках. Жени, разбира се. Отначало помислих, че са дампири, след като представителките на моята раса бяха най-предпочитаните тук. Но когато се вгледах по-внимателно, трепнах от изненада. Жените бяха морои. По-точно морои шоугърли. Бяха няколко, облечени в подобни къси рокли с дълбоки деколтета. Само една от тях носеше по-различна на цвят — електрик — в тон с бижутата й. В окичените им с пера коси блестяха изкуствени диаманти и те се смееха шумно, докато минаваха през зяпналата ги в захлас мъжка тълпа — красиви и секси по начин, по-различен от този на жените дампири.
Което не беше изненадващо. Забелязала съм, че мъжете морои по-често се заплесваха по момичета дампири, просто защото бяха дампири. Но, съвсем естествено, мъжете морои бяха привличани и се влюбваха в жени морои. Така бе оцеляла и расата им и макар че мъжете морои обичаха да се въртят около жени дампири, почти винаги накрая си намираха за партньорка жена морой.
Шоугърлите бяха високи и грациозни, а свежите им лица и блестящият им външен вид ме наведоха на мисълта, че ще участват в някое представление. Представих си каква искряща феерия от цветове ще представляват на сцената. Оценявах това, но явно Ейдриън го оценяваше още повече, съдейки по зяпналата му уста и широко отворени очи. Смушках го.
— Хей!
Последното от момичетата изчезна сред тълпата в казиното към изхода с надпис „Театър“, точно както подозирах. Ейдриън извърна поглед към мен и ме удостои с дяволитата си усмивка.
— Не е грешно да се гледа — потупа ме той по рамото.
Мороят, седнал до него, кимна в знак на съгласие.
— Мисля, че днес може да посетя шоуто. — Завъртя чашата между пръстите си. — Цялата тази история с Дашков и бъркотията с момичето Драгомир ме изпълва с тъга заради бедния Ерик. Той беше свестен тип.
Аз го изгледах с подозрение.
— Познавал си бащата на Ли… искам да кажа Ерик Драгомир?
— Разбира се. — Мороят даде знак да му напълнят чашата. — Бях мениджър тук няколко години. Повярвай ми, той имаше слабост към тези момичета.
— Лъжеш — заявих студено. — Той обожаваше съпругата си. — Виждала съм родителите на Лиса заедно. Въпреки че още бях малка, можех да видя, че са лудо влюбени един в друг.
— Не казвам, че той е направил нещо. Както каза приятелят ти, не е грешно да се гледа. Но мнозина знаят, че принц Драгомир обичаше да се забавлява, особено в женска компания. — Мороят въздъхна и вдигна чашата си. — Жалко, че си отиде толкова рано. Надявам се, че ще заловят това копеле Дашков и ще оставят малкото момиче Драгомир на мира.
Никак не ми се понравиха намеците за бащата на Лиса и бях благодарна, че тя не е тук. Притеснявах се от това, което бяхме открили за брат й Андре. Оказа се, че той също обичал купоните и бил нещо като плейбой и разбивач на женски сърца. Да не би да се предаваше по наследство? Това, което бе направил Андре, не беше правилно, но имаше разлика между подвизите на един тийнейджър и тези на женен мъж. Не ми се щеше да го призная, но дори и влюбени, повечето момчета продължаваха да се захласват по красивите момичета. Това не значеше непременно, че изневеряват на гаджетата си. Ейдриън беше доказателство за това. Все пак не мисля, че на Лиса би й се понравила идеята, че баща й е флиртувал с други жени. Тя понесе достатъчно тежко истината за Андре, а аз не исках нищо да помрачи прекрасните спомени, които пазеше за родителите си.
Хвърлих на Ейдриън поглед, който красноречиво казваше, че ако продължи да слуша този тип, събеседникът му може да опита юмруците ми. Не исках да съм тук, ако Лиса дойде да ни търси. Ейдриън, както винаги много по-проницателен, отколкото изглеждаше на пръв поглед, ми се усмихна.