Выбрать главу

— Е, скъпа моя, да опитаме ли късмета си? Нещо ми подсказва, че ще спечелиш — както винаги.

Аз на свой ред го стрелнах многозначително.

— Върхът.

Ейдриън ми смигна и се изправи.

— Приятно ми беше да си поговорим — кимна на мороя.

— На мен също — отвърна мъжът. Въздействието на внушението бе отминало. — Знаеш ли, би трябвало да я облечеш по-добре.

— Не ми е интересно да я обличам — подхвърли Ейдриън през рамо, докато ме подканваше да вървя.

— Внимавай — предупредих го през стиснати зъби — или ти ще си този, който ще получи винена чаша в лицето си.

— Играя си ролята, малък дампир. Старая се да не се забъркаш в неприятности. — Спряхме в казиното близо до залата за покер и Ейдриън ме огледа критично от главата до петите. — Макар че онзи тип е прав за дрехите.

Скръцнах със зъби.

— Не мога да повярвам, че надрънка всички онези неща за бащата на Лиса.

— Слуховете и клюките никога не стихват, от всички най-вече ти би трябвало да го знаеш. Няма значение дали си мъртъв. Освен това онзи разговор беше в наша — с което има предвид твоя — полза. Някой друг вероятно вече обмисля теорията за вътрешната работа. Ако този тип я раздуха, никой не би си помислил, че най-опасният пазител на света има пръст в цялата история.

— Предполагам. — Насилих се да се овладея. Винаги съм била избухлива и лесно се палех. Освен това знаех със сигурност, че част от мрака, който бях попила от Лиса през последните двадесет и четири часа, още повече влошаваше нещата, точно както се боях. Смених темата и заговорих за по-безопасни неща. — Ти беше много мил, имайки предвид колко ми беше бесен преди това.

— Никак не съм щастлив от цялата тази история, но имах време да си помисля — рече Ейдриън.

— О? Би ли ме осветлил?

— Не тук. По-късно ще поговорим. Сега имаме много по-важни неща, за които да се тревожим.

— Като например да прикрием престъпление и да се измъкнем от този град, без да бъдем нападнати от стригои?

— Не. Като например да спечеля пари.

— Да не си полудял? — Идеята да му задавам точни въпроси никога не беше много добра. — Току-що избягахме от група кръвожадни чудовища, а единственото, за което можеш да мислиш, е хазартът?

— Фактът, че сме живи, означава, че трябва да живеем — възрази той. — Особено след като и без това разполагаме с време.

— Ти нямаш нужда от повече пари.

— Ще имам, ако баща ми реши да ми отреже издръжката. Освен това наистина се наслаждавам на играта.

Много скоро установих, че под „наслаждавам на играта“ Ейдриън има предвид да „мами“. Ако смятате използването на духа за измама. Защото в духа има съсредоточена толкова много умствена сила, че тези, които го владееха, умееха много добре да отгатват мислите и намеренията на околните. Виктор беше прав. Ейдриън се шегуваше и продължаваше да си поръчва питиета, но аз виждах, че наблюдава отблизо околните. Въпреки че внимаваше да не каже нищо определено, изражението му говореше достатъчно красноречиво — веднъж уверено, друг път несигурно или раздразнено. Макар и без думи, той въздействаше чрез внушението и ловко заблуждаваше другите играчи.

— Ей сега ще се върна — казах му, когато усетих, че Лиса ме вика.

Той ми махна равнодушно. Аз също не се тревожех за безопасността му, след като видях няколко пазители в салона. Много повече се притеснявах, че някой от управата на казиното ще забележи, че използва внушение и ще ни изхвърли. Тези, които владееха духа, бяха най-силни при използване на внушението, но всички вампири притежаваха тази способност в известни граници. Да се използва внушението, се смяташе за неморално, така че бе забранено сред мороите. А управата на едно казино имаше всички основания да бъде още по-бдителна.

Оказа се, че бизнес центърът е близо до залата за покер и аз бързо открих Лиса и Еди.

— Какво стана? — попитах, след като тръгнахме.

— Имаме билети за полета утре сутринта — отвърна Лиса. Поколеба се. — Бихме могли да пътуваме и тази нощ, но…

Не беше нужно да довършва. След това, с което всички се сблъскахме днес, никой не искаше да рискува и най-малката вероятност да попаднем на стригои. Отиването до летището щеше да стане с такси, но дори и за кратко, пак щяхме да бъдем навън през нощта.