Поклатих глава и ги поведох към салона за покер.
— Правилно си постъпила. Сега разполагаме с известно време… Искаш ли да си вземем стая и да поспим?
— Не. — Лиса потръпна и аз усетих страха, надигнал се в нея. — Предпочитам да съм сред тази тълпа. А и се боя от това, което бих могла да сънувам…
Ейдриън може и да се държеше така, сякаш не му пукаше от стригоите, но онези лица продължаваха да преследват приятелката ми, особено това на Дмитрий.
— Ами — подех, като се надявах да я накарам да се почувства по-добре, — ако останем будни, ще можем по-лесно да се адаптираме към разписанието в двора. Освен това можеш да станеш свидетел как Ейдриън ще бъде изхвърлен най-позорно от охраната на казиното.
Както и се надявах, да наблюдава как Ейдриън мами с помощта на духа, наистина разсея Лиса — дотолкова, че дори пожела сама да опита. Страхотно. Подтикнах я към по-безопасни игри и й разказах как Ейдриън внуши на мороя, че освобождаването на Дашков от затвора Тарасов е вътрешна работа. Като по чудо нощта мина без инцидент — нито от страна на стригоите, нито от охраната на казиното, а неколцина от посетителите разпознаха Лиса, което щеше да помогне на алибито ни. Еди не ми проговори през цялата нощ.
Напуснахме „Часът на вещиците“ рано сутринта. Никой от нас не се чувстваше добре след бягството на Виктор и нападението на стригоите, но престоят в казиното малко ни бе поуспокоил — поне докато стигнахме до летището. В казиното чухме новините от света на мороите, който бе отделен от човешкия. Но докато чакахме за нашия полет, нямаше как да не гледаме новините по телевизионните екрани, които, изглежда, бяха навсякъде.
Водещата новина тази нощ бе за масовото убийство в хотел „Луксор“, останало загадка за полицията. Повечето от охранителите на казиното били намерени мъртви с прекършени вратове, но не били открити никакви други трупове. Предположих, че Дмитрий е изхвърлил подчинените си навън и слънцето ги е превърнало в пепел. Междувременно Дмитрий се бе измъкнал, без да остави свидетели. Дори камерите не бяха записали нищо, което не ме изненада. Щом като аз успях да унищожа записите от охранителните камери в затвора, Дмитрий със сигурност би се справил с лекота в обикновен хотел.
И малкото подобрение на настроението ни тутакси се изпари и не говорихме много. Държах се настрани от съзнанието на Лиса, защото не исках потиснатите й чувства да засилят моите.
Щяхме да вземем директен полет до Филаделфия, а оттам до летището близо до кралския двор да пропътуваме с по-малък самолет. Какво ни очакваше там… е, това навярно беше най-малката ни грижа.
Не се притеснявах, че стригои могат да се качат на самолета ни през деня, и затова си позволих да потъна в толкова нужния ми сън. Не си спомнях кога за последен път по време на това пътуване имах такава възможност. Спах дълбоко, но и в сънищата си ме преследваше угризението, че бях помогнала на един от най-опасните престъпници морои да избяга и бях позволила на стригой да се измъкне безнаказано, както и да бъдат убити невинни хора. Никой от приятелите ми не беше виновен за това. Само аз носех вината за тази катастрофа.
Глава 12
Което се потвърди, когато най-после се завърнахме унили в кралския двор.
Аз, разбира се, не бях единствената, която беше в беда. Лиса бе извикана при кралицата, за да я мъмрят, макар да знаех, че всъщност няма да я накажат. За разлика от Еди и мен. Може и да бяхме завършили училище, но сега формално се намирахме под юрисдикцията на придворните пазители, което означаваше, че ще понесем всички неприятни последствия и наказания за непокорни служители. Само Ейдриън се измъкна невредим от кашата. Той беше свободен да прави каквото си пожелае.
Всъщност наказанието ми не беше чак толкова лошо, колкото би могло да се очаква. А и честно, какво бих могла да изгубя? Шансовете ми да охранявам Лиса бяха нулеви, а и никой друг не ме искаше за свой пазител, освен Таша. Лудешкият уикенд в Лас Вегас — което беше разказът ни за прикритие — едва ли би могъл да я накара да се откаже от мен. Но някои от кандидатите на Еди оттеглиха молбите си да им бъде пазител. Разбира се, имаше още много, които го искаха, и нямаше опасност да изгуби добра работа, но аз се чувствах ужасно виновна. Той не бе казал на никого нито дума за това, което бяхме направили, но всеки път щом ме погледнеше, виждах укора в очите му.
А през следващите няколко дни се виждахме често. Оказа се, че пазителите имат система за справяне с непослушните.