Лицето ми сигурно е издало чувствата ми. Устните на Ханс се извиха в малка, жестока усмивка.
— Точно така. Разполагаме с различни начини да опитомим и укротим такива като теб, които обичат да създават неприятности. За твой късмет, крайната ти съдба още не е решена. Междувременно наоколо има да се свърши много работа и вие двамата ще ни помогнете.
Тази „работа“ през следващите няколко дни се оказа черен труд. Честно, не беше много по-различно от извънкласните задължения, които ни налагаха като наказание в училище. Бях сигурна, че е била създадена с цел да се даде възможност на провинили се като нас да вършат нещо гадно. Работехме по дванадесет часа на ден, повечето навън. Мъкнехме огромни камъни и разчиствахме, за да се построят красиви вътрешни дворове към градските къщи на кралските персони. Понякога ни караха да чистим и да търкаме мръсни подове. Знаех, че за подобна черна работа се използват работници морои, но вероятно в момента бяха във ваканция.
Все пак беше по-добре от другата работа, която Ханс би ни възложил: да сортираме планини и планини от бумаги. Това ме накара да се изпълня с особено уважение към цифровата технология… както и с тревоги за бъдещето ми. Отново и отново прехвърлях в ума си разговора с Ханс. Заплахата, че това може да бъде животът ми. Че никога няма да бъда пазител — в истинския смисъл на думата — на Лиса или който и да е друг морой. През цялото време на обучението ни винаги сме имали един лайтмотив: Мороите винаги са на първо място. Ако наистина и завинаги бях прецакала бъдещето си, новата ми мантра щеше да е: А е на първо място. След това Б, В, Г…
Тези работни дни ме държаха далеч от Лиса, а и служителите на входа на сградите ни се стараеха да не се срещаме. Много гадно. Можех да следя какво става с Лиса през връзката ни, но исках да говоря с нея. Ейдриън също странеше от мен и не се появяваше в сънищата ми, което ме караше да се чудя как се чувства. Така и не „поговорихме“ за Лас Вегас. Двамата с Еди често работехме рамо до рамо, но той не разговаряше с мен, в резултат на което с часове оставах в плен единствено на собствените си мисли и вина.
А повярвайте ми, имах предостатъчно причини вината ми да се засили. В кралския двор не забелязваха обикновените работници. Така че, когато бях вътре или навън, околните винаги разговаряха, все едно че ме нямаше. Най-обсъжданата тема беше Виктор. Опасният Виктор Дашков бе на свобода. Как е могло да се случи? Дали той не притежаваше сили, за които никой не подозираше? Мнозина се страхуваха, някои дори бяха убедени, че ще се появи в двора и ще убие всички, докато спят. Теорията за „вътрешната работа“ бе широко разпространена, което означаваше, че никой не ни подозираше. За съжаление това означаваше, че мнозина се тревожеха за предателите, които работеха сред нас. Кой можеше да знае точно с кого имаше връзка Виктор Дашков? Нищо чудно в двора да се спотайват шпиони и бунтовници, планирайки всякакви жестокости. Ала всеобщото заключение бе едно: Виктор Дашков беше на свобода. И само аз — и моите съучастници — знаехме, че това е благодарение на мен.
Това, че ни бяха видели в Лас Вегас, осигуряваше алибито ни за проникването в затвора, но в същото време правеше постъпката ни още по-безразсъдна. Всички бяха ужасени, че сме позволили принцеса Драгомир да избяга, докато най-опасният престъпник в кралството е бил на свобода — мъжът, който я бе нападнал! Слава Богу, повтаряха всички, че кралицата ни е открила, преди да го стори Виктор. Пътуването в Лас Вегас даваше воля на цяла плеяда нови спекулации — една от които включваше лично мен.
— Е, това за Василиса изобщо не ме изненадва — чух да казва някаква жена, докато един ден работех на двора. Тя и неколцина нейни приятели минаваха покрай сградата за захранващите и не ме забелязаха. — Тя и преди е бягала, нали? Всички от рода Драгомир са малко диви. Дай й на нея само купони, независимо дали Виктор Дашков е на свобода или не.
— Грешиш — възрази приятелката й. — Тя не е такава. Всъщност е много разумна. За всичко е виновно онова момиче дампир, което винаги е с нея — Хатауей. Чух, че тя и Ейдриън Ивашков са избягали в Лас Вегас, за да се оженят тайно. Хората на кралицата пристигнали в последния момент, за да им попречат. Татяна била бясна, особено след като тази Хатауей заявила, че нищо няма да я раздели с Ейдриън.