Не, бунтовникът Кристиан Озера нямаше да ни издаде. Но това не означаваше, че исках да знае за случилото се. Едно основно житейско правило: колкото повече хора знаят една тайна, толкова по-голяма е вероятността да бъде разкрита.
Не беше никаква изненада, че реакцията на Кристиан не беше по-различна от тази на всеки друг.
— Какво? Това е невъзможно. Всички го знаят.
— Не и според брата на Виктор Дашков — вметна Еди.
— Ще престанеш ли? — възкликнах.
— Ако ти не му кажеш, аз ще го направя.
Въздъхнах. Бледосините очи на Кристиан се взираха в нас разширени и шокирани. Както повечето мои приятели, той не беше чужд на всякакви откачени идеи, но по лудост тази надминаваше всичко.
— Мислех, че Виктор Дашков е единствено дете — рече накрая Кристиан.
Поклатих глава.
— Не. Баща му имал любовна връзка, така че Виктор има незаконен полубрат. Робърт. И той владее духа.
— Само ти… — промърмори Кристиан, — само ти можеш да откриеш нещо такова.
Не обърнах внимание на завръщането му към типичния за него цинизъм.
— Робърт твърди, че е излекувал стригой. Убил е неживата част от нея и я върнал обратно към живота.
— Духът не притежава безкрайна сила, Роуз. Ти може и да си върната от света на мъртвите, но стригоите си отиват завинаги.
— Ние все още не знаем докъде се простират възможностите на духа — изтъкнах. — Поне половината е все още загадка.
— Но знаем за свети Владимир. Ако той е можел да връща стригоите в първоначалния им вид, не мислиш ли, че би го направил? Искам да кажа, какво по-голямо чудо от това? Ако беше истина, със сигурност би се предало на поколенията чрез легендите.
— Може би. А може би не. — Завързах отново косата си, докато за стотен път си припомнях срещата с Робърт. — Може би Влад не е знаел как. Не е толкова лесно.
— Да — съгласи се Еди. — Това е добрата новина.
— Хей! — избухнах аз. — Зная, че си ми бесен, но след като Кристиан е тук, не ми трябва още някой да прави саркастични забележки.
— Не съм съвсем сигурен — сви рамене Кристиан. — В този случай може наистина да са ти нужни двама. А сега ми обясни как би трябвало да се направи това чудо.
Въздъхнах.
— Като към сребърния кол се добави и духът заедно с останалите четири елемента.
Омагьосването на предмети с духа беше нещо ново за Кристиан.
— Никога не ми е хрумвало. Предполагам, че духът ще раздвижи нещата… но не мога да си представя как пронизването на стригой с омагьосан с духа сребърен кол ще го върне обратно.
— Ами… тъкмо в това е работата. Според Робърт аз не мога да го направя. Трябва да бъде някой, който владее духа.
Настъпи тишина. Кристиан отново загуби дар слово.
— Ние не познаваме много такива, които владеят духа — рече накрая. — А камо ли такъв, който би могъл да се бие със стригой и да го намушка.
— Познаваме двама, които владеят духа. — Намръщих се, като си припомних Оксана в Сибир и Ейвъри, която бе затворена… къде? В болница? В някое място като Тарасов? — Не, четирима. Петима, като броим и Робърт. Но, да, никой от тях не би могъл да го направи.
— Това няма значение — намеси се Еди, — защото и без това не може да бъде направено.
— Не го знаем! — Сепнах се от отчаянието, прозвучало в гласа ми. — Робърт вярва. Дори Виктор вярва. — Поколебах се. — Лиса също.
— И тя иска да го направи — зацепи Кристиан. — Защото тя би направила всичко заради теб.
— Тя не може.
— Защото не притежава нужните умения или защото ти няма да й позволиш?
— И двете! — извиках. — Никога няма да й позволя да се доближи до стригой. Тя вече… — Изпъшках. Не исках да издавам това, което бях открила през връзката, докато бяхме разделени. — Тя се е сдобила със сребърен кол и се опитва да го зареди с магия. Засега, слава Богу, няма много късмет.
— Ако това наистина е възможно — поде Кристиан бавно, — то ще промени нашия свят. Ако тя може да се научи…
— Какво? Не! — Толкова много исках Кристиан да ми повярва, но сега ми се щеше да не беше. Единственото положително в цялата история беше, че никой от приятелите ми не вярваше, че е възможно. На никому дори не би му хрумнало, че Лиса наистина ще се опита да се бие със стригой. — Лиса не е воин. Както и нито един от познатите ни, които владеят духа. Така че, ако не намерим такъв, който да съчетава и двете, аз бих предпочела… — Потръпнах. — Бих предпочела Дмитрий да умре.