— Промъкнах се в затворническия й лагер. Накарали са я с часове да копае пръст.
Лиса се намръщи. Тъй като бяхме разделени, тя не знаеше нищо за последните ми трудови подвизи.
— Бедната Роуз.
— Тя се справя. Както винаги. — Кристиан насочи поглед към кушетката и отворения й куфар. Най-отгоре, върху една копринена блуза, лежеше сребърен кол. Съмнявах се, че дрешката ще оцелее през цялото пътуване, без да се намачка. — Интересна вещ за посещение в колеж.
Лиса припряно затвори куфара.
— Не е твоя работа.
— Наистина ли вярваш в това? — попита той, без да обръща внимание на коментара й. Пристъпи напред, нетърпението дори го накара да забрави за дистанцията, която си бе наложил да спазва. Колкото и да бе смутена от ситуацията, Лиса не остана безразлична към близостта му… уханието му, светлината, танцуваща върху черната му коса. — Наистина ли мислиш, че можеш да върнеш обратно един стригой?
Тя насочи вниманието си отново към разговора и поклати глава.
— Не зная. Наистина не зная. Но чувствам, че… чувствам, че трябва да опитам. Ако не нещо друго, искам да зная как духът може да повлияе върху сребърния кол. Това е достатъчно безвредно.
— Не и според Роуз.
Лиса му се усмихна тъжно, но се осъзна и бързо стана сериозна.
— Не. Роуз изобщо не желае дори да си мисля за това, макар че отчаяно желае да е вярно.
— Кажи ми истината. — Погледът му направо я изгаряше. — Мислиш ли, че имаш някакъв шанс да пронижеш стригой?
— Не — призна тя. — Едва мога да ударя някого. Но както казах, имам чувството, че трябва да опитам. Би трябвало да се опитам да се науча. Имам предвид да забивам кол.
Кристиан остана замислен няколко минути, сетне отново посочи към куфара.
— Утре сутринта ли заминаваш за Лихай?
Лиса кимна.
— И Роуз няма да те придружи?
— Разбира се, че не.
— Но кралицата ти предложи да вземеш със себе си друг приятел, нали?
— Да — призна Лиса. — Всъщност тя предложи Ейдриън. Но той се цупи… а не съм сигурна дали мога да го изтърпя в това му настроение.
Кристиан явно остана доволен да го чуе.
— Тогава вземи мен.
Бедните ми приятели. Не бях сигурна още колко шокиращи изявления можеше да понесе днес всеки един от тях.
— И защо, по дяволите, да взимам теб? — възкликна тя. Целият й гняв се върна при тази проява на самонадеяност и нахалство от негова стана. Ругатнята бе израз на крайната й възбуда.
— Защото — рече той със спокойно изражение, — аз мога да те науча как да пронижеш стригой.
Глава 13
— Можеш, ама друг път! — възкликнах на себе си гласно.
— Не, не можеш — заяви Лиса с изражение, пълно отражение на моето. — Зная, че се обучаваш да се биеш с огън, но никога не си тренирал да пронизваш със сребърен кол.
Лицето на Кристиан остана непреклонно.
— Обучавал съм се малко. И мога да науча още. Мия има приятели, които са пазители тук, които я обучават на бойни хватки и аз научих някои.
Споменаването, че двамата с Мия работят заедно, не подобри особено мнението на Лиса.
— Та ти си тук едва от седмица! А говориш така, сякаш тренираш от години при някой спец по бойни изкуства.
— Все пак е по-добре от нищо — възрази Кристиан. — А и от кого другиго би могла да се научиш? От Роуз?
Гневът на Лиса и недоверието малко се поуталожиха.
— Не — призна тя. — Никога. Всъщност Роуз би ми попречила с всички сили, ако ме хване да го правя.
Беше дяволски права, че щях. Въпреки всички пречки и забрани, които ме държаха настрани, се изкушавах още сега да отида при нея.
— Това е твоят шанс — заключи Кристиан. Гласът му доби горчива нотка. — Виж, зная, че нещата помежду ни не вървят… добре, но това не е важно, ако смяташ да се научиш да си служиш с кола. Кажи на Татяна, че искаш да ме вземеш със себе си в Лихай. Няма да й се понрави, но ще ти позволи. През свободното време ще ти покажа това, което зная. После, след като се върнем, ще те заведа при Мия и приятелите й.
Лиса се намръщи.
— Ако Роуз узнае…
— Тъкмо заради това ще започнем, когато сме извън двора. Тя ще бъде твърде далеч, за да може да направи каквото и да било.