— Лас Вегас? — попитах.
Сънищата на Ейдриън винаги се случваха на различни места по негов избор. Тази нощ стояхме на булевард „Стрип“, много близо до мястото, където двамата с Еди се срещнахме с Ейдриън и Лиса в грандхотел „Ем Джи Ем“. Ярките светлини и неоновите надписи на хотелите и ресторантите проблясваха в мрака, но в сравнение с реалността цялата сцена беше някак загадъчно притихнала. В този Лас Вегас на Ейдриън нямаше коли и хора. Приличаше на призрачен град.
Той се усмихна, облегнат на висок стълб, облепен с рекламни афиши на концерти и фирми, предлагащи компаньонки.
— Е, май всъщност нямахме достатъчно възможност да му се насладим, докато бяхме там.
— Вярно е. — Аз стоях на няколко метра настрани, скръстила ръце пред гърдите си. Носех джинси, тениска и моя назар около шията. Очевидно тази вечер Ейдриън бе решил да не ме облича в специални дрехи, за което му бях благодарна. Можеше да се озова в едно от онези одеяния на шоугърлите морои, цялата окичена с пера и блестящи пайети. — Мислех, че ме избягваш. — Все още не бях напълно сигурна какви са отношенията ни, въпреки безгрижното му и лекомислено поведение в „Часът на вещиците“.
Той изсумтя.
— Не е по мое желание, малък дампир. Онези пазители правят всичко възможно да те държат в изолация. Е, почти.
— Кристиан успя да се промъкне и да говори с мен по-рано — казах, надявайки се да избегна въпроса, който вълнуваше Ейдриън: че бях рискувала човешки живот, за да спася бившето си гадже. — Той ще се опита да научи Лиса как да прониже стригой със сребърен кол.
Изчаках Ейдриън да изрази възмущението си, но той изглеждаше отпуснат и язвителен, както винаги.
— Не съм изненадан, че тя ще се опита. Изненадва ме, че той иска да помогне да се докаже някаква безумна теория.
— Е, явно е достатъчно безумна, за да му се стори привлекателна… и очевидно е по-силна от омразата, която напоследък демонстрират един към друг.
Ейдриън наклони глава и кичур коса падна върху очите му. Една сграда със сини неонови палмови дървета хвърляше тайнствено сияние на лицето му. Той ме изгледа многозначително.
— Хайде, стига. И двамата знаем защо го прави.
— Защото смята, че като тренира през свободното си време с група от бойци доброволци, състояща се от Джил и Мия, е достатъчно квалифициран, за да учи някого на бойни хватки?
— Защото това му дава извинение да бъде около нея, без да изглежда сякаш той пръв е капитулирал. Така може да се покаже като истински мъжкар.
Аз се преместих леко, така че светлините на гигантската реклама на игрални автомати да не блестят в очите ми.
— Това е абсурдно. — Особено онази част, че Кристиан искал да се покаже като мъжкар.
— Когато са влюбени, момчетата вършат абсурдни неща. — Ейдриън бръкна в джоба си и извади пакет цигари. — Знаеш ли колко отчаяно ми се иска в този момент да запаля една от тези? Но колкото и да се измъчвам, не го правя, Роуз. И то само заради теб.
— Не ми излизай с тези романтични номера — предупредих го, опитвайки се да прикрия усмивката си. — Нямаме време за това, не и когато най-добрата ми приятелка се кани да тръгне на лов за чудовище.
— Да, но как ще го намери? Това е проблем. — Нямаше нужда Ейдриън да уточнява кой е „той“.
— Вярно е — признах.
— А и тя все още не е успяла да омагьоса сребърния кол, така че докато не го направи, всички умения по кунг-фу на света нямат значение.
— Пазителите не владеят кунг-фу. А ти откъде знаеш за сребърния кол?
— Тя няколко пъти ме помоли за помощ — обясни Ейдриън.
— Ха! Не го знаех.
— Е, ти беше доста заета. Предполагам, че дори не си помислила за нещастното си страдащо гадже.
С цялата работа, която трябваше да свърша, не прекарвах много време в главата на Лиса, само колкото да я проверявам от време на време.
— Хей, ако бях на твое място, щях по цял ден да си мисля само за теб — додаде той.
Толкова се боях, че Ейдриън ще ми бъде бесен след Лас Вегас, а ето че сега беше тук, весел и игрив. Дори прекалено весел. Исках да се съсредоточи върху настоящия проблем.
— Какво ти е впечатлението от магиите на Лиса? Напредва ли?
Ейдриън си играеше разсеяно с кутията с цигари и аз се изкуших да му кажа да си запали една. В крайна сметка това беше само сън.