Отстъпих назад и Ейдриън разбра.
— Намери ме, когато получиш малко свобода.
— Надявам се да е скоро — отвърнах. — Пазителите не могат да ме държат вечно наказана.
Ейдриън изглеждаше скептичен по въпроса, но не каза нищо и сънят изчезна. Върнах се в леглото си и в собствените си сънища.
Единственото, което ме спря да пресрещна Лиса и Кристиан, когато се срещнаха рано на другата сутрин във фоайето на нейната сграда, беше, че Ханс ме извика на работа дори още по-рано. Възложи ми да се оправям с куп бумаги — и то тъкмо в подземието, по зла ирония на съдбата — оставяйки ме да картотекирам документи и да кипя от безсилен гняв, докато наблюдавах Лиса и Кристиан през връзката. Приех го като доказателство за умението ми да върша няколко работи наведнъж, след като едновременно подреждах картотеката по азбучен ред и ги шпионирах.
Ала разузнавателната ми дейност бе прекъсната от един глас:
— Не очаквах да те заваря отново тук.
Примигнах, излязох от съзнанието на Лиса и вдигнах глава от документите. Пред мен стоеше Михаил. На фона на усложненията, последвали инцидента с Виктор, почти бях забравила участието на Михаил в нашето „бягство“. Оставих папките и му се усмихнах неуверено.
— Да, странни са обратите на съдбата, нали? Сега всъщност те ми наредиха да съм тук.
— Така е. Доколкото чух, имаш огромни неприятности.
Усмивката ми се превърна в гримаса.
— Не ми го напомняй. — Огледах се, макар да знаех, че сме сами. — Ти нямаш някакви неприятности, нали?
Той поклати глава.
— Никой не знае какво съм направил.
— Добре.
Поне един се бе измъкнал невредим от този провал. И без това се чувствах достатъчно виновна, не исках и той да тежи на съвестта ми.
Михаил се наведе, така че очите му да са на едно ниво с моите и отпусна ръце върху масата, край която седях.
— Успя ли? Струваше ли си?
— Трудно е да се отговори на този въпрос.
Той повдигна вежди.
— Случиха се някои… не толкова успешни неща. Но научихме това, което искахме да знаем. Или поне вярваме, че е така.
Михаил затаи дъх.
— Научили сте как се възстановяват стригои?
— Така мисля. Ако информацията ни е вярна, тогава — да. Само че дори и да е вярна… ами, не е толкова лесно да се направи. На практика е почти невъзможно.
— За какво става дума?
Поколебах се. Михаил наистина ни помогна, но той не беше сред кръга ми от доверени приятели. Дори и в момента отново видях в очите му онова напрегнато изражение. Болката от загубата на любимата жена все още го терзаеше. И ми се струваше, че винаги ще е така. Дали нямаше да му навредя повече, ако му кажа това, което бях узнала? Дали евентуалната надежда нямаше да го нарани още повече?
Накрая реших да му кажа. Дори и да сподели с други — а аз не мислех, че ще го стори — те само щяха да му се изсмеят. Нямаше да се случи нищо лошо. Ала щяхме здравата да загазим, ако кажеше на някого за Виктор и Робърт, но всъщност нямаше защо да споменавам пред него за тяхното участие в цялата история. За разлика от Кристиан, явно на Михаил не му бе хрумнало, че проникването в затвора на мороите е осъществено от тримата тийнейджъри, на които той бе помогнал да се измъкнат тайно от кралския двор. Изглежда, Михаил не можеше да мисли за нищо, което не е свързано със спасението на неговата Соня.
— Нужен е морой, който владее духа — обясних аз. — Да омагьоса сребърен кол с духа, а след това той… или тя… трябва да прониже стригоя.
— Духът… — Този елемент все още бе непознат за повечето морои и дампири, но не и за Михаил. — Владеещи духа като Соня. Зная, че духът може да ги направи по-привлекателни… но, кълна се, че тя нямаше нужда от него. Беше родена красива. — Лицето на Михаил доби същото тъжно изражение, както винаги, когато се споменаваше госпожа Карп. Откакто го познавам, никога не съм го виждала истински щастлив, макар че щеше да бъде много хубав, ако се усмихваше по-често. Внезапно сякаш се засрами от романтичното отклонение и отново стана делови. — Кой от тези, които владеят духа, ще извърши пронизването?
— Никой — отвърнах категорично. — Лиса Драгомир и Ейдриън Ивашков са единствените владеещи духа, които познавам. Е, с изключение на Ейвъри Лазар. — Не смятах да замесвам Оксана и Марк във всичко това. — Нито един от тях не притежава нужните умения, за да го направи и ти го знаеш не по-зле от мен. А Ейдриън и без това не проявява интерес.