Малко след това Кристиан мина към нападение и тогава нещата станаха зле.
Нежната природа на Лиса, както и инстинктите й да лекува й пречеха да удари с пълна сила от страх да не го нарани. Когато той осъзна какво става, избухливият му нрав взе да се проявява.
— Хайде! Не се колебай, удряй!
— Не се колебая — възрази тя и го удари е юмрук в гърдите толкова слабо, че Кристиан дори не помръдна.
Той прокара раздразнено ръка през косата си.
— Изобщо не се стараеш! Виждал съм те да удряш врата по-силно, отколкото сега мен.
— Това е нелепо сравнение.
— И — додаде той — не се целиш в лицето ми.
— Не искам да ти оставя белег!
— Е, като го даваме толкова леко, няма опасност от това — промърмори Кристиан. — Освен това веднага ще ме излекуваш.
Разправията им ме забавляваше, но не ми се понрави нехайството, с което я насърчаваше да използва духа. Все още не се бях отърсила от вината за фаталните последствия, които можеше да има върху Лиса нахлуването ни в затвора Тарасов.
Кристиан се протегна, сграбчи я за китката и я дръпна към себе си. Сви пръстите й в шепата си и бавно й показа как да удари с юмрук нагоре, като се целеше в лицето си. Беше по-съсредоточен да й демонстрира техниката на движението, така че юмрукът й само леко го погали.
— Виждаш ли? Извий ръка нагоре. Ударът трябва да е тук. Не се страхувай, че ще ме нараниш.
— Не е толкова просто…
Протестът й замря и двамата внезапно осъзнаха ситуацията, в която се намираха. Телата им почти се допираха, а пръстите му обвиваха китката й. Топли и влажни до кожата й, те изпращаха електрически вълни по тялото й. Въздухът помежду им натежа, сякаш щеше да ги обвие и погълне. От разширените очи на Кристиан и начина, по който пое рязко дъх, можех да се обзаложа, че близостта й му действаше по същия начин, както неговата на нея.
Той се окопити, пусна ръката й и отстъпи назад.
— Е — рече грубо, — предполагам, че май не си особено сериозна в намерението си да помогнеш на Роуз.
И тогава се случи. Въпреки сексуалното напрежение помежду им, забележката му запали гнева у Лиса. Тя стисна юмрук, завъртя ръка и здравата го цапардоса в лицето, хващайки го напълно неподготвен. Ударът не притежаваше елегантността на онзи, с който беше зашеметила Рийд, но беше доста силен. За съжаление при рязкото движението тя изгуби равновесие и полетя към него. Двамата се строполиха заедно на пода, като събориха малката масичка наблизо с лампата върху нея. Лампата се удари в ъгъла на масата и се счупи.
Междувременно Лиса се бе стоварила върху Кристиан. Ръцете му инстинктивно я обгърнаха и ако преди малко се намираха на сантиметри един от друг, сега бяха плътно притиснати. Взираха се един в друг, а сърцето на Лиса туптеше бясно в гърдите й. Около тях сякаш отново захвърчаха електрически искри от обзелата ги възбуда, а за Лиса, изглежда, целият свят се бе съсредоточил в устните на Кристиан. По-късно и двете се питахме дали щяха да се целунат, но точно в този миг Серена нахлу в стаята.
Заела стойка на пазител, със сребърен кол в ръка, тя бе готова да се изправи срещу армия стригои. Бойният й вик замря на устните, когато видя сцената, разкрила се пред очите й: това, което приличаше на романтична прелюдия. Макар и доста странна, имайки предвид зачервената и започваща да се подува буза на Кристиан и съборената лампа. Ситуацията бе доста конфузна за всички, а бойната атака на Серена премина в смущение.
— О — промълви тя несигурно. — Съжалявам.
Лиса изпита срам и презрение към себе си, задето Кристиан й въздействаше по този начин. А й му беше бясна. Побърза да се отдръпне и седна. Във възбуденото си и объркано състояние тя реши да изясни, че в ситуацията няма нищо романтично.
— Това… не е това, което си мислиш — заекна тя, като избягваше да поглежда към Кристиан, който на свой ред се изправи на крака и имаше не по-малко засрамен вид. — Ние се биехме. Искам да кажа, упражнявахме бойни хватки. Искам да се науча да се защитавам от стригоите. Да ги нападам. И да ги пронизвам. Така че… Кристиан ми помага, това е всичко. — Имаше нещо много сладко и чаровно в пелтеченето й, с което ми напомни за Джил.