Опитах се да потисна гнева си. По време на работа не ме държаха на хляб и вода, но храната не беше много по-добра. В този миг се появи сервитьорката с поръчките ни. Грабнах сандвича, преди тя да постави чиниите на масата, и го увих в една салфетка.
— Може ли да го взема?
— Ако можеш да го изядеш по пътя. — Тонът му бе скептичен, тъй като сутеренът с архивите не беше много далеч. Явно подценяваше способностите ми да поглъщам храна.
Под неодобрителния поглед на Ханс целунах Ейдриън за довиждане и го изгледах многозначително, за да му подскажа, че ще продължим разговора си по-късно. Той ми отвърна с щастлива усмивка, която зърнах само за секунда, тъй като Ханс ми заповяда да тръгвам. Вярна на себе си, успях да изгълтам сандвича, преди да стигнем до сградата на пазителите, макар че през следващия половин час доста ми се гадеше.
Моят обяд съвпадаше с вечерята на Лиса в човешкия свят. Като се върнах към злощастното си наказание, реших да си оправя настроението и проникнах през връзката в съзнанието й. Тя бе прекарала целия ден в обиколка из кампуса на Лихай и колежът не я бе разочаровал. Всичко й бе харесало. От пръв поглед бе обикнала красивите сгради, просторните зелени площи, общежитията… и особено класовете. Един бегъл поглед в каталога с курсовете й бе показал, че пред нея се открива огромно разнообразие от предмети, които не се изучаваха дори в такива престижни училища като академията „Свети Владимир“. Нямаше търпение да види всичко и да учи всичко, което колежът предлагаше.
И въпреки че й се искаше и аз да съм с нея, беше развълнувана и щастлива, че това е рожденият й ден. Присила й бе подарила няколко красиви бижута и бе обещала, че вечерта ще я заведе на изискана вечеря. Това не беше точно празнуването, на което Лиса се бе надявала, но вълнението, че навършва осемнадесет години, я опияняваше — особено, докато разглеждаше колежа-мечта, в който много скоро щеше да постъпи.
Признавам си, че изпитах ревност. Въпреки теорията на Ейдриън за днешната ми среща с кралицата, аз знаех — както и Лиса — че шансовете ми да отида в колежа с нея са почти несъществуващи. Част от мен не разбираше как Лиса може да е толкова развълнувана и щастлива, след като нямаше да сме заедно. Знаех, че е детинско, но не можех да потисна разочарованието си.
Но нямах много време да се цупя, защото след като обиколката приключи, Лиса се върна в хотела. Присила им каза, че имат на разположение един час, за да се освежат и приготвят за вечерята. За Лиса това означаваше време за бойна тренировка. Самосъжалението ми тутакси се превърна в гняв.
Нещата се влошиха, когато разбрах, че по-рано през деня Серена е казала на Грант за желанието на Лиса и Кристиан да се научат да се отбраняват. Той очевидно също смяташе, че идеята е добра. Страхотно, няма що! Лиса щеше да има двама прогресивни пазители. Защо да иска край себе си някоя скучна, стара съученичка, която би била ужасена само при мисълта, че един морой може да си помисли да се бие със стригой?
И така, докато аз стоях безпомощна и лишена от възможността да им набия малко разум в главите, Лиса и Кристиан вече се бяха сдобили с двама инструктори. Това не само означаваше, че имаха възможност да научат повече неща, но сега Серена имаше компетентен партньор, за да демонстрира бойни хватки. Двамата с Грант им обясняваха различните маневри, докато Лиса и Кристиан ги наблюдаваха с широко отворени очи.
За щастие (е, не за Лиса) двете с нея много скоро забелязахме нещо важно. Пазителите не подозираха истинската причина за интереса на принцеса Драгомир към битките. Те нямаха представа — и как биха могли? — че тя искаше да намери един стригой и да прониже сърцето му заради нищожната надежда да го върне към живота. Мислеха, че само иска да научи основните хватки при защитата, което им се струваше съвсем разумно. И тъкмо на това я обучаваха.
Освен това Грант и Серена накараха Лиса и Кристиан да тренират един с друг. Подозирах, че имаха две причини за това. Едната беше, че Лиса и Кристиан не притежаваха достатъчни умения, за да се наранят взаимно. А втората беше, че схватките им забавляваха пазителите.
Но не и самите тях, Лиса и Кристиан. Помежду им продължаваше да съществува напрежение — сексуално и гневно — и те не желаеха да са толкова близо един до друг. Грант и Серена не им позволяваха да се удрят в лицето, но обикновените движения за отбягване на ударите често бяха свързани с докосвания, плъзване на пръстите по кожата в разгара на схватката. От време на време пазителите караха някой от двамата да влезе в ролята на стригой — по този начин Кристиан или Лиса бе нападателят. Двамата морои го приемаха със задоволство, в крайна сметка директните атаки бяха точно това, на което искаха да се научат.