Но когато Кристиан (в ролята на стригой) се хвърли върху Лиса и я тласна към стената, изведнъж идеята да се научат да нападат вече не й се струваше толкова добра. Двамата бяха притиснати един до друг, а ръцете му я държаха. Тя усещаше уханието му, топлината на тялото му и изведнъж бе залята неудържимо от фантазията как я прегръща и целува.
— Мисля, че вие двамата трябва да се върнете към основните положения на защитата — заяви Грант, прекъсвайки предателските й чувства. Само че прозвуча така, сякаш се боеше не толкова да не се наранят един друг, колкото заради вероятността да започнат да разкъсват дрехите си в прилив на буйна страст.
На Лиса и Кристиан им беше нужна минута, за да регистрират думите му и още толкова да се отдръпнат един от друг. Когато най-сетне го сториха, и двамата избягваха да се поглеждат в очите и се върнаха на дивана. Пазителите се впуснаха да им изреждат примери как да отбягват атаките и да нападат. Лиса и Кристиан го бяха виждали толкова много пъти, че знаеха урока наизуст, а привличането, което изпитаха преди малко се превърна в смущение.
Лиса беше твърде възпитана, за да каже нещо, но след като петнадесет минути Серена и Грант им показваха как да блокират с ръце и да отбягват нападател, Кристиан най-сетне не издържа.
— А как се пронизва стригой? — прекъсна ги.
Вместо да се шокира, Грант за засмя.
— Не мисля, че има защо да се тревожиш за това. Трябва да се съсредоточиш върху това как да избегнеш стригоите, а не как да се приближиш към тях.
Лиса и Кристиан се спогледаха притеснено.
— Аз вече съм помагал да се убиват стригои — изтъкна Кристиан. — Използвах огъня по време на нападението в Академията. Да не би да казваш, че не е било нужно? Че не е трябвало да го правя?
Сега бе ред на Серена и Грант да си разменят погледи. Ха, помислих си. Май тези двамата не са толкова прогресивни, за колкото ги мислех. Те разглеждаха нещата от гледна точка на защитата, а не на нападението.
— Разбира се, че е трябвало — призна накрая Грант. — Това, което си направил, е забележителен подвиг. И ако възникне подобна ситуация, със сигурност е правилното действие. Не бива да сте безпомощни. Но тъкмо в това е същността на това обучение. Ако се стигне до битка със стригои, твоята магия ще ти помогне да се измъкнеш. Вече знаеш как да я използваш и тя ще те държи извън обсега им.
— Ами аз? — намеси се Лиса. — Аз не владея подобна магия.
— Ти никога няма да се озовеш в близост до стригой, така че няма защо да се тревожиш — увери я пламенно Серена. — Ние няма да го позволим.
— Освен това — додаде развеселено Грант — никак не е лесно да се сдобиеш със сребърен кол. Не ги раздаваме под път и над път. — В този миг бих дала всичко, за да можех да ги накарам да погледнат в куфара й.
Лиса прехапа устни, но не погледна към Кристиан от страх да не се издадат. Нещата не се развиваха според плана им. Кристиан отново пое инициативата.
— Не може ли поне да ни покажете? — попита, като се опитваше, при това успешно, да изглежда като обикновен любител на сензации и силни усещания. — Толкова ли е трудно да се направи? На мен ми се струва, че само се прицелваш и удряш.
Грант изсумтя.
— Не е така. Изисква се и нещо повече.
Лиса се наведе напред, преплете ръце и последва примера на Кристиан.
— Ами, тогава не е нужно да ни обучавате. Само ни покажете.
— Да. Нека да видим. — Кристиан се размърда неспокойно до нея. Ръцете им се докоснаха и двамата мигом се отдръпнаха един от друг.
— Това не е игра — рече Грант, но отиде до палтото си и извади сребърния кол. Серена го зяпна невярващо.
— Какво смяташ да правиш? — попита. — Да ме пронижеш?
Той се засмя кратко и огледа стаята с острия си поглед.
— Разбира се, че не. А, ето. — Приближи до малкия фотьойл, върху който имаше декоративна възглавничка. Вдигна я и я претегли в ръка, за да определи теглото й. Беше издута и натъпкана с нещо твърдо. Върна се при Лиса и за всеобщо смайване й подаде кола.
Изпъна тяло в бойна стойка, стисна здраво възглавничката между ръцете си и я протегна на известно разстояние пред себе си.
— Давай — подкани новоизлюпената си ученичка. — Прицели се и мушкай.