— Да не си полудял? — възкликна Серена.
— Не се тревожи — успокои я Грант. — Принцеса Вода може да си позволи да плати някои непредвидени щети.
Лиса се поколеба само няколко секунди. Изведнъж се изпълни с необичайно силна възбуда. Знаех, че има желание да се научи, но сега ми се стори много по-голямо отпреди. Тя стисна зъби, пристъпи напред и се опита непохватно да промуши възглавничката с кола. Беше предпазлива — боеше се да не нарани Грант, но нямаше защо да се тревожи. Той дори не помръдна, а и острието едва разкъса плата на повърхността. Опита още няколко пъти, но със същия успех.
— Това ли е всичко, което можеш? — попита презрително Кристиан, верен на себе си.
Тя го изгледа кръвнишки и му подаде кола.
— Хайде, покажи ти какво можеш.
Кристиан се изправи. Подигравателната му усмивка се стопи, докато оглеждаше критично възглавничката и вдигна ръка, за да нанесе удара си. В този миг Лиса се огледа наоколо и зърна веселите пламъчета в очите на пазителя. Дори Серена се бе отпуснала. Те доказваха моята гледна точка: че не беше никак лесно да се научиш да пронизваш с кол. Бях доволна и мнението ми за двамата пазители на Лиса чувствително нарасна.
Кристиан най-сетне замахна и наистина прониза по-навътре плата, но пълнежът на възглавничката му пречеше да проникне по-надълбоко. И отново Грант дори не помръдна. След още няколко напразни опита Кристиан седна на дивана и върна кола. Беше забавно да видиш как от напереното му държание не остана и следа и той увеси нос. Дори и на Лиса й достави удоволствие да го види оклюмал за малко, въпреки нарасналото притеснение колко трудно се оказа всичко.
— Пълнежът пречи — оплака се Кристиан.
Грант отново зае поза, а Серена удари с кола. Върхът му изскочи от другата страна на възглавничката и се спря на сантиметър от гърдите на Грант. Малки пухкави парчета от пълнежа се посипаха по пода. Тя отскочи назад и му подаде кола, сякаш това беше най-простото нещо на света.
Лиса и Кристиан ги зяпаха смаяни.
— Дай да опитам отново — рече Кристиан.
Когато Присила ги извика за вечерята, в хотелската стая не бе останала нито една здрава възглавница. Леле, тя здравата щеше да се изненада, като й представят сметката. Лиса и Кристиан кълцаха възглавниците, докато двамата пазители ги наблюдаваха покровителствено, уверени, че мороите са разбрали посланието им. Да пронижеш стригой до смърт, никак не беше лесно.
Лиса най-после бе разбрала. Беше осъзнала, че в някои отношения да пронижеш възглавница — или стригой — не е дори въпрос на проумяване на принципа. Разбира се, тя нееднократно ме бе чувала да говоря за определена траектория на удара, така че да уцелиш сърцето между ребрата, но имаше нещо повече от това правило. Голяма част от техниката се коренеше в силата — физическа сила, която тя още не притежаваше. Серена, макар и дребна на външен вид, бе прекарала години в трениране на мускулите си и на практика можеше да прониже с кола всичко. Един едночасов урок нямаше да даде на Лиса подобна сила и тя го сподели шепнешком с Кристиан, докато групата отиваше на вечеря.
— Отказваш ли се? — попита той с нисък глас. Пътуваха на задната седалка на джипа. Грант, Серена и третият пазител също бяха в автомобила, но бяха увлечени в някакъв спор.
— Не! — изсъска Лиса в отговор. — Но ще трябва доста да потренирам, докато го направя.
— Например да вдигаш гири?
— Аз… не зная. — Останалите продължаваха да си говорят, но темата, която обсъждаха, беше твърде важна и Лиса не можеше да рискува да ги чуят. Наведе се по-близо до Кристиан и отново се изнерви, задето близостта му и познатото му ухание й въздействаха толкова силно. Преглътна, като се опита да изглежда безразлична и отново се върна на темата. — Но просто не съм достатъчно силна. Физически е невъзможно за мен.
— Звучи ми, сякаш се отказваш…
— Хей! Ти също не прониза нито една от възглавниците.
Той леко се изчерви.
— Почти успях със зелената.
— Да, ама в нея нямаше почти нищо!
— Просто се нуждая от малко практика.
— Не се нуждаеш от нищо — парира го тя, опитвайки се да говори тихо, въпреки обзелия я гняв. — Това не е твоя битка, а моя!
— Хей — процеди Кристиан, а сините му очи засвяткаха като бледосини диаманти, — ти си луда, ако си мислиш, че просто така ще те оставя да отидеш и да рискуваш…