Студените й сини очи ме изучаваха внимателно, а лицето й бе изопнато от тревога.
— Какво видя?
Поклатих глава, неспособна да погледна и нея.
— Кошмар — промърморих. — Най-лошият ми кошмар се сбъдна.
Глава 16
Не знаех точния брой на стригоите, участващи в групата на Дмитрий. Голяма част от това, което видях през очите на Лиса бе неясно, замъглено от ужас и объркване. След като пазителите знаеха, че ще ни очакват, трябваше да се прецени колко от нас да изпратят. Ханс се надяваше да имаме числено превъзходство, за да се компенсира липсата на изненада. За целта бе включил в спасителния екип всички пазители, които можеше да си позволи, без да оставя двора без охрана. Разбира се, кралският двор се защитаваше от магическите пръстени, но въпреки това не можеше да бъде оставен без физическа защита.
Новото попълнение от пазители много помогна. Повечето от тях бяха оставени в двора, а опитните пазители се включиха в спасителния ни отряд. Наброявахме около четиридесет души, което беше също толкова необичайно, както и събирането на стригои на големи групи. Обикновено пазителите се изпращаха по двойки, най-много от групи по трима, за да охраняват семействата на мороите. Толкова голяма бойна сила притежаваше потенциала да участва в битка, съперничеща с тази при нападението на Академията.
Тъй като знаеше, че няма да можем да се промъкнем тайно в мрака, Ханс спря отряда ни малко преди да стигнем до склада, където се криеха стригоите. Сградата се намираше на страничен път, отбивка от магистралата. Това бе индустриален район и едва ли би могъл да се сравни с пуста пътека в гората, но толкова късно през нощта всички фабрики и работни помещения бяха затворени. Слязох от джипа и вдишах дълбоко топлия вечерен въздух. Беше влажен и душен, а аз и без това вече бях достатъчно задушена от страх.
Когато застанах на пътя, не усетих гадене. Дмитрий не бе разположил стригоите толкова далеч, което означаваше, че пристигането ни — поне донякъде — ще е изненада. Ханс приближи до мен и аз му докладвах възможно най-точната ми преценката за ситуацията, имайки предвид ограничената информация, с която разполагах.
— Но можеш да намериш Лиса, нали? — попита той.
Кимнах.
— Веднага щом вляза в сградата, връзката ни ще ме отведе право при нея.
Той се обърна и се взря в колите, движещи се в нощта по близката магистрала.
— Ако те ни чакат отвън, ще ни подушат и чуят много преди ние да сме ги видели. — Фаровете на преминаващите коли осветиха за кратко лицето му, смръщено в размисъл. — Ти каза, че има три поста стригои?
— Поне доколкото мога да кажа. Има охрана при Лиса и Кристиан, както и отвън. — Спрях, опитвайки се да разбера какво би направил Дмитрий в тази ситуация. Със сигурност го познавах достатъчно добре, дори и да беше стригой, за да преценя стратегията му. — След това има друг пост вътре в сградата, преди да се стигне до складовото помещение. — Не го знаех със сигурност, но не казах на Ханс. Предположението се основаваше на инстинктите ми, както и на това, което аз бих направила, и това, което смятах, че Дмитрий ще направи. Реших, че ще е по-добре, ако Ханс планира стратегията си, като вземе предвид три поста.
И той направи точно това.
— Ще влезем на три групи. Ти ще водиш ударната група за извеждането. Друг екип ще те придружава и евентуално ще се разделите. Те ще се бият с тези, които са вътре, за да може твоята група да продължи напред към пленниците.
Звучеше толкова… военно. Ударна група за извеждане. Пленници. И… водач на група. Имаше смисъл заради връзката, но досега винаги само използваха знанията ми и ме оставяха встрани от основната битка. Добре дошла в редиците на пазителите, Роуз. В училище са ни възлагали ръководството на всички видове упражнения, упражнявали сме всевъзможни сценарии за стълкновения със стригои, които инструкторите ни можеха да измислят. И все пак, докато се взирах в склада, всичко досега ми се струваше като детска игра, която не можеше да се сравни с нищо от това, с което ми предстоеше да се сблъскам. За част от секундата отговорността се стовари върху ми, като огромно, непосилно бреме, но бързо пропъдих тези съмнения и тревоги. За това бях обучавана, за това бях родена. Собствените ми страхове нямаха значение. Мороите винаги са на първо място. Време беше да го докажем.