— Какво ще предприемем, след като не можем да се промъкнем тайно и да ги изненадаме? — попитах. Ханс имаше право, че стригоите щяха да ни усетят.
На устните му затрептя почти дяволита усмивка и той обясни плана си, докато ни разделяше на екипи. Тактическият му подход беше дързък и безразсъден. План, който и аз бих измислила.
И след миг вече бяхме в действие. Външен анализатор навярно би казал, че сме потеглили на самоубийствена мисия. И може би нямаше да сгреши. Честно, нямаше значение. Пазителите нямаше да изоставят последната от рода Драгомир. А аз не бих изоставила Лиса, дори да имаше милион Драгомировци.
И така, след като се разбрахме за началния щурм, Ханс даде команда за начало на операцията. Отрядът ни се натовари отново в осемте джипа и подкарахме по улицата с неразрешено висока скорост. Автомобилите заемаха почти цялата ширина на шосето, като разчитахме на отсъствието на насрещно движение. Колоната се водеше от два автомобила, които се носеха един до друг, после следваха още две редици от по три джипа. Когато стигнахме до края на шосето, спряхме рязко, гумите изсвириха пред вратите на склада и ние се изсипахме от колите. След като безшумното и бавно проникване бе изключено, щяхме да компенсираме липсата на изненада с бързина и ефективност.
Някои от стригоите наистина се изненадаха. Бяха ни видели да приближаваме, но всичко стана толкова бързо, че те имаха съвсем малко време да реагират. Разбира се, ако сте толкова бързи и смъртоносни като стригоите, и малкото време е достатъчно. Една група се спусна към нас и „външният екип“ на Ханс пое удара. Тези пазители образуваха стена между моята група и другата, която трябваше да нахлуе вътре. Мороите, които владееха огъня, бяха включени във външната група, за да не се подпали сградата, ако влязат вътре.
Моят екип трябваше да заобиколи зоната на преките бойни действия, но неизбежно се натъкна на неколцина стригои, които не бяха попаднали под ударите на първия екип за разсейване на вниманието. С вече отработена решителност пренебрегнах гаденето, което се надигна в мен при близостта на стригоите. Ханс категорично ми бе заповядал да не спирам, освен ако някой стригой не се озове директно на пътя ми. Той и още един пазител бяха плътно от двете ми страни, за ме прикриват, ако се появи заплаха за мен. Ханс не искаше нищо да ме забави по пътя ми към Лиса и Кристиан.
Проправихме си с бой пътя навътре в сградата на склада, като скоро се озовахме в мрачен коридор, блокиран от стригои. Оказах се права в предположението, че Дмитрий ще разположи няколко поста. Двете противникови сили се заклещиха в малкото пространство и след миг настана хаос. Лиса беше толкова близо. Все едно ме зовеше и аз изгарях от нетърпение да стигна по-бързо до нея, докато чаках коридорът да се изчисти. Моят екип беше отзад, докато другата група се биеше. Видях стригои и пазители да падат, но нямаше да позволя това да ме разсее. Сражавай се сега, по-късно ще скърбиш. Лиса и Кристиан. Трябваше да се фокусирам върху тях.
— Там — рече Ханс и ме дръпна за ръката. Пред нас се бе оформила малка пролука. Все още имаше много стригои, но те бяха твърде заети, така че моята група се промъкна през нея. Продължихме надолу по коридора, който завършваше с по-голямо отворено пространство — средата на склада. Няколко парчета боклук и отломки беше всичко, което бе останало от някогашната стока, складирана тук.
От помещението извеждаха няколко врати, но аз нямах нужда от връзката, за да разбера къде е Лиса. Трима стригои пазеха пред едната. Така. Четвърти пост. Дмитрий пак беше с една крачка пред мен. Нямаше значение. Моята група се състоеше от десет души. Стригоите се озъбиха и се приготвиха за атака, когато се спуснахме срещу тях. Като по безмълвна заповед половината от групата влезе в бой с тях. Останалите връхлетяхме върху вратата.
Въпреки че изцяло бях фокусирана върху една-едничка цел — да стигна до Лиса и Кристиан, в едно кътче на мозъка ми блещукаше неугасваща мисъл. Дмитрий. Не видях Дмитрий сред нито една от групите стригои, с които се бяхме срещнали. Тъй като цялото ми внимание бе насочено към атаката ни, не бях проникнала в съзнанието на Лиса, за да проверя ситуацията, но бях напълно сигурна, че той все още е вътре в стаята. Щеше да остане с нея, защото знаеше, че ще дойда. Щеше да ме чака да се изправя срещу него.