— Така ли?
Видях, че съм разпалила любопитството му. Нервно му подадох втората кутия. Той леко я разклати и се чу тежко изтракване. Крисчън ме погледна.
— Защо си толкова нервна? — попита озадачено.
Свих рамене, едновременно засрамена и възбудена, и се изчервих. Крисчън повдигна вежди.
— Заинтригувахте ме, госпожице Стийл. — Гласът му отекна в мен и породи желание и очакване под лъжичката ми. — Трябва да кажа, че реакцията ви ми доставя удоволствие. Какво сте намислили?
Стиснах устни и затаих дъх.
Той отвори кутията и извади картичка. Останалата част от съдържанието беше увита в мека хартия. Крисчън отвори картичката и очите му се стрелнаха към моите — ококорени от шок или изненада, не можех да определя.
— Да правя груби неща с теб ли?
Кимнах и преглътнах с усилие. Той предпазливо наклони глава, преценявайки реакцията ми, и се навъси. После отново насочи вниманието си към кутията. Разкъса бледосинята хартия и извади маска за очи, щипки за зърна, анален разширител, своя айпод, сребристосивата си вратовръзка — и накрая ключа за стаята с играчките.
Погледна ме със сериозно, непроницаемо изражение. «Уф, мамка му.» Да не бях сбъркала?
— Искаш да си играем ли? — попита тихо.
— Да — прошепнах аз.
— За рождения ми ден ли?
— Да. — Гласът ми просто не можеше да е по-смирен.
На лицето му се изписаха безброй емоции, нито една от които не ми беше понятна, но накрая се установи на безпокойство. «Хмм…» Не точно онази реакция, която очаквах.
— Сигурна ли си? — Гледаше ме втренчено.
— Без бичове и бой обаче.
— Това ми е ясно.
— Тогава да. Сигурна съм.
Той поклати глава и се взря в съдържанието на кутията.
— Полудяла за секс и ненаситна. Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща — измърмори все едно на себе си и прибра подаръците в кутията. Когато ме погледна отново, изражението му се беше променило напълно. Очите му пламтяха и устните му бавно се извиха в еротична усмивка. Протегна ми ръка.
— Хайде — каза и това не беше покана. Стомахът ми се сви, рязко и силно, дълбоко под лъжичката.
Подадох му покорно ръка.
— Тръгвай — заповяда той и аз го последвах. Сърцето ми се беше качило в гърлото. Желанието подпали кръвта ми и вътрешностите ми се свиха от жадно очакване. Най-после!
21
Крисчън спря пред стаята с играчките.
— Сигурна ли си? — попита ме за пореден път с възбуден, но и тревожен поглед.
— Да — промълвих и му се усмихнах плахо.
Очите му омекнаха.
— Нещо, което не искаш да правиш?
Неочакваният му въпрос ме изненада. Хрумна ми нещо.
— Не искам да ме снимаш.
Крисчън се вцепени и изражението му стана строго. Той наклони глава настрани и ме погледна замислено.
«Уф, мамка му.» Мислех, че ще ме попита защо, но за щастие не го направи.
— Добре. — Крисчън се намръщи, докато отключваше вратата, после застана отстрани и ме въведе вътре. Усещах очите му върху себе си, докато влизаше след мен и затваряше вратата.
Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената. Опушените стъклени врати беззвучно се отвориха. Крисчън натисна няколко бутона и в стаята отекна шум на мотриса в метро. После намали звука и последвалият бавен, хипнотичен електронен ритъм ни обгърна. Запя певица. Не знаех коя е, но имаше мек и в същото време дрезгав глас. Ритъмът беше отмерен, бавен… еротичен. «О, божичко!» Музика, на която да се любиш.
Крисчън се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше — или поне така ми се струваше — в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна.
— Какво ти се прави, Анастейжа? — измърмори Крисчън и леко ме целуна по ъгълчето на устата, без да пуска брадичката ми.
— _Ти_ имаш рожден ден. Прави каквото ти се иска — прошепнах.
Той прокара палеца си по долната ми устна и челото му отново се смръщи.
— Да не би да си тук, защото смяташ, че на мен ми се иска да съм тук? — Думите му бяха изречени меко, ала погледът му ме пронизваше напрегнато.
— Не. И на мен ми се иска да съм тук.
Очите му потъмняха и станаха по-дръзки, докато преценяваше отговора ми. И сякаш мина цяла вечност, докато отново отвори уста.
— О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. — Гласът му беше нисък, възбуден. — Но да започнем с това да останете гола. — Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван.