— Претърпях двойна загуба.
— В смисъл?
— Две жертви. Убити.
— Кои са?
— Един полицай и една възрастна жена.
— Двойна загуба? Това не е игра.
— Прекрасно знаеш, че е една скапана игра.
— Става въпрос за хора.
— Знам, че става въпрос за хора. Едната от тях е срещу мен в момента. Възприемам го като игра, защото това е единственият начин да не опра дулото в главата си.
— Имаш оръжие?
— В джоба си. Един хубав стар трийсет и осми калибър.
— Остави го да си стои в джоба, ясно?
Ричър не отговори.
— Няма да го докосваш, нали? — попита Сюзан.
— Дай ми поне една основателна причина.
— Трийсет и осми калибър не е за тая работа и ти го знаеш. И двамата сме виждали какво се получава. Можеш да свършиш като генерала.
— Ще се прицеля внимателно. Точно където трябва.
— Не го прави, Ричър.
— Спокойно. Нямам намерение да се гръмна. Не е в моя стил. Просто ще си седя тук и ще чакам главата ми да се пръсне сама.
— Съжалявам.
— Грешката не е твоя.
— Просто не обичам да мисля за тези неща като за игра.
— Но знаеш, че е игра. Трябва да бъде игра. Иначе няма да го понесем.
— Добре де, нека бъде игра. В коя част се намираме? Последната четвъртина?
— В добавеното време.
— Тогава ме информирай подробно. Част по част. Искам да знам всичко. Все едно че работим заедно.
— Бих искал да е така.
— Така е. А сега казвай как се разви играта.
Той замълча.
— Как се разви играта, Ричър? — настоя Сюзан.
Той си пое дъх и започна. Отначало бавно и неохотно, а после все по-бързо. Неусетно премина към системата, която беше използвал години наред, за да разговоря с хората, които мислеха като него и виждаха нещата като него и по-безпогрешно усещаха неизказаното. Разказа й за автобуса, метамфетамина, затвора, полицейския участък, кризисния план, адвоката, защитата на свидетеля, безредиците в затвора, Платон, подземния склад. А накрая за Питърсън и Джанет Солтър.
— Бръкни в джоба си! — беше първата й реакция. Доста неочаквана.
— Защо? — попита той.
— Извади револвера.
— Сега вече може, така ли?
— И още как. Даже е задължително. Лошият те е видял.
— Кога?
— Когато си бил сам в къщата заедно със Солтър. Разполагал е с пет часа.
— Той не дойде. През цялото време е бил в затвора.
— Предположение. Не знаем дали наистина е било така. Би могъл да се появи на сборния пункт, а после да изключи радиостанцията си и да се върне обратно. Всъщност ние не знаем дали изобщо са направили проверка. Със сигурност такава проверка е предвидена в плана, но кой може да гарантира, че действително е извършена — особено при такава суматоха?
— Както и да е. Аз не съм го видял.
— Но той не го знае. И е стигнал до заключението, че след като той те е видял, значи и ти си видял него. От което следва, че ще пожелае да те отстрани.
— Само предположения.
— Помисли добре, Ричър. Какво може да попречи на този човек да направи всичко възможно, за да се измъкне? Той е застрелял трима души, и то от близко разстояние. С оръжие, което ще изчезне веднага след като изстреля четвъртия куршум, запазен за теб. А после спокойно ще се прибере у дома и никой не може да го обвини в каквото и да било.
— Аз все още не знам кой е той.
— Но той не го знае. И не е сигурен дали в даден момент няма да стигнеш до него. Ти си последното препятствие, което трябва да отстрани.
— Защо тогава все още не се е появил?
— Защото чака благоприятната възможност. Това е единствената причина. Към теб ще подходи внимателно. Далеч по-внимателно в сравнение с другите. Адвокатът е бил наивник, Питърсън е бил непохватен, а Солтър — една безпомощна възрастна жена. Но ти си различен.
— Не чак толкова.
— Трябва да се изтеглиш в Рапид Сити. Да се скриеш добре и да поискаш среща с ФБР.
— Не разполагам с превозно средство.
— Но разполагаш с телефона, който използваш в момента. Прекъсни връзката и се свържи с ФБР. А после вземи всички предпазни мерки и чакай да се появят.
Той не отговори.
— Ще го направиш ли? — попита Сюзан.
— Съмнявам се.
— Знаеш много добре, че отговорността за тези хора не е била твоя.
— Кой го казва?
— Всичко щеше да се случи и ако ти не беше там. Шансът, че си попаднал в това градче, е едно на милион.
— Питърсън беше добър човек. И добро ченге. Искаше да стане още по-добър. Беше от хората, които съзнават, че не знаят всичко. Харесвах го.
Сюзан замълча.
— Харесвах и мисис Солтър — добави Ричър. — Истинска благородничка от миналото.