Мъжете решиха да използват две макари. Баланс между скорост и капацитет.
Човекът, който беше използвал камиона, не каза нищо за форда.
Двеста и осемдесет неудобни стъпала. Ричър преодоля седемдесет от тях, или една четвърт. После осъзна шанса си и рязко увеличи скоростта на спускане. Разгъваме оборудването и започваме презареждането, беше казал Платон. Това означаваше, че на повърхността трябва да бъде свършена някаква работа, след което някой от хората му ще слезе долу, за да свърже маркуча с цистерната за гориво. Пет минути, може би десет. Но пет или десет минути насаме в тунелите с Платон можеха да се окажат полезни. Затова Ричър искаше час по-скоро да стигне до дъното. За да се подготви. Но бързината на спускането се оказа неособено голяма.
И недостатъчна.
Платон с лекота го настигна, дори се изравни с него. За човек с неговите габарити стълбата беше широка като в палат. Като в някаква холивудска продукция. Краката му бяха изящни. Пъргави и бързи. В сравнение с тях краката на Ричър бяха тромави и сковани.
По тази причина Ричър отново забави ход. По-добре бе да пести силите си и да внимава да не изкълчи някой глезен.
Мъжът, който беше заемал място 4А, стоеше на завет зад цистерната редом с мъжа от място 4Б. Там те не се виждаха нито откъм каменната постройка, нито от кабината на боинга, нито от поста, който охраняваше пистата на трийсетина метра по-нататък. 4А извади телефона си и изпрати на руснака есемес със следното съдържание: Колата на ченгето повредена. Бягството невъзможно.
Руснакът веднага отговори: Удвоявам възнаграждението ви.
4Б огледа камиона за обезледяване. 4А проследи погледа му. Дизелов двигател, доста тромав и бавен. С отличителен външен вид, на всичкото отгоре и краден. Но все пак беше превозно средство.
4А не каза нищо.
Телефонът завибрира в шепата му.
Утроявам парите, пишеше руснакът. Действайте.
Утроените пари представляваха истинско състояние. Но дори то бледнееше пред перспективата за живот без Платон.
4Б кимна. Току-що беше карал този камион и беше сигурен, че работи нормално.
Отговорът на 4А беше кратък: ОК.
Ричър премина второто разклонение. Това означаваше, че е преодолял две трети от стълбите. Шумът от стъпките им се сливаше с призрачните звуци в шахтата, увиснали в неподвижния въздух. Нещо като елегия на предстояща трагедия. Ричър потръпна и продължи надолу в мрака. Фенерчето се поклащаше между палеца и показалеца му, облечени в ръкавица. Другите три пръста бяха разперени и докосваха стената. Над главата му подскачаше лъчът от фенерчето на Платон. Подметката на Ричър докосна стъпало номер двеста. Оставаха още осемдесет.
Цистерната с помпа беше сравнително проста машина. И сравнително нова като изобретение. До неотдавна самолетите са били зареждани директно от цистерни. Съвременните модерни летища разполагаха с подземни резервоари и специализирани машини като тази, които осъществяваха връзката между подземните хранилища и самолетните резервоари в крилата. Маркучът на ролката зад кабината трябваше да се развие и накрайникът му да щракне в люка на подземното хранилище. Другият — в Задната част на камиона — имаше накрайник, пригоден за резервоарите под крилата. Между тях бе разположена помпата, която щеше да изсмуче горивото от хранилището и да го излее в резервоарите. Проста линейна връзка.
Двамата спътници от места 4А и 4Б направиха маневра, приближавайки цистерната максимално близо до стоманената врата. Това я постави на приблизително равно разстояние между жадния боинг и подземния резервоар в тунелите. Единият свали първия накрайник и го преметна през рамо, а другият остана при електромотора, който развиваше барабана. Мъжът с накрайника влезе в облицованата с камък сграда и го вкара в другата вентилационна шахта — онази, която не беше използвана досега.
Ричър стигна до дъното. В ситуацията нямаше промяна. Спря да си почине на последното стъпало, издигащо се на трийсет сантиметра от кръглия под. Таванът му стигаше до кръста. Горната част на тялото му остана в шахтата, лицето му беше на два пръста от бетонната стена. Платон спря зад него, точно както Холанд при предишното слизане. Ричър усети дулото на картечния пистолет в гърба си.