Нямаше никакво лабораторно оборудване.
Ричър се сгуши в шубата и спря на пътека между две къщи. Колата му все още беше на мястото си, двигателят й окуражително мъркаше. Почистеният път зад нея се стесняваше към хоризонта. Широк, гладък, красив. Като ниско окосена трева. Без нито една дупка или пукнатина, въпреки че от изграждането му бяха изминали петдесет лета и петдесет зими. Имаш ли представа колко огромен е бил военният бюджет преди петдесет години, беше попитал гласът по телефона. От гледката, която се разкриваше пред очите му личеше, че тук, насред полето, са били излети най-малко четиристотин хиляди квадратни метра бетон, които после просто са били забравени.
— Желая ви приятен ден — рече Ричър и тръгна към колата си.
Девет без пет сутринта.
Оставаха деветнайсет часа.
23
Пътуването по обратния път протече по абсолютно същия монотонен начин, като се изключи един малък инцидент на първия завой, който можеше да завърши и с катастрофа. Ричър преодоля сравнително бързо широката и добре почистена отсечка, но благоразумно намали скоростта по тесния път с дълбоки коловози, който продължаваше дванайсет километра. Отдалеч се подготви да вземе левия завой, който щеше да го вкара в коловозите на изток, успоредно на магистралата. За нещастие точно там се озова пред цистерна, която се опитваше да направи обратното — да излезе от дълбоките улеи и да поеме към лагера. Голямо и тежко превозно средство с изписано наименование на фирмата от двете страни. Вероятно носеше гориво за печките, бензин за пикапите или дизел за електрогенератора. Водачът му превключи на ниска предавка и завъртя волана малко прибързано. Тежкият влекач прескочи заснежените ръбове на коловозите и се насочи право към колата на Ричър. Той скочи на спирачките, надявайки се веригите да захапят леда. Но този модел „Краун Виктория“ беше претъпкан с електроника, която не позволи на колелата да блокират. Цялото купе се разтресе от действието на антиблокиращата система. Цистерната се носеше право насреща му и Ричър рязко завъртя волана. Предните гуми изгубиха сцепление и се хлъзнаха. Предницата на колата се размина на косъм от тежката задница на цистерната, която продължи напред с напрегнат вой на двигателя. Ричър я проследи в огледалото за обратно виждане. Колата му се беше озовала напряко на пътя. Предните колела бяха потънали в коловозите, водещи на изток, а задните — в обратната част на платното. Наложи му се да направи няколко маневри на първа и на задна скорост, за да се освободи от капана.
Пътуването след това протече без премеждия.
Ченгето в патрулката на пресечката беше Каплър. Беше по-добър от Монтгомъри, който беше дежурен предишния ден. Преди да пропусне Ричър, той внимателно го огледа, а после не подмина и колата му. Ричър паркира на два пръста от задницата на втората патрулка, която дежуреше пред къщата. Отвори му полицайката от дневната смяна.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Засега.
— Мисис Солтър?
— Добре е.
— Искам да я видя.
Напълно лишено от смисъл желание, точно като това на началник Холанд предишната вечер. Ако нещо се беше случило, охраната едва ли щеше да се мотае наоколо без работа.
— В библиотеката е — обяви жената от дневната смяна.
Ричър я завари седнала в любимото си кресло. Този път четеше някаква стара книга с прашна корица, чието заглавие беше изписано с твърде дребни букви, за да се вижда от разстояние. Револверът все още издуваше джоба й.
Тя вдигна глава и го огледа.
— Ръкавици от ярешка кожа?
— Изкуствена — поклати глава той. — Но не се оплаквам.
— Научихте ли нещо?
— Научих много неща.
Той се качи в колата и подкара към полицейския участък. Откри Питърсън в общата зала.
— Холанд беше прав — заяви той. — Нямат намерение да се появяват тук, а само блъфират. Или някой друг го прави от тяхно име. Нямаме представа кой се е обадил. Може би самият стрелец, опитвайки се да спечели време и пространство, като ви прати за зелен хайвер.
— Е, не успя, който и да е той. А сега ние ще ги ударим.
— В такъв случай побързайте, защото имат намерение да се изнасят.
— Те ли ти го казаха?
— Спомни си за онова обаждане от Агенцията за борба с наркотиците. Някога да си продавал къща?
— Веднъж.
— Преди това я почисти, нали? Придаде й добър вид?
— Боядисах оградата.
— А те изриват снега. Всичко е излъскано. Дрехите им са прибрани в кашони. Хранителните запаси са сведени до минимум. Собственикът на обекта, който и да е той, го продава на някой друг.