— Кога тръгват?
— Скоро.
— Създадоха ли ти проблеми?
— Не.
— Повярваха ли, че си представител на военните?
— Нито за миг. Но явно бяха получили заповед да се държат прилично. Да не създават проблеми в района на обекта. Собственикът определено не иска да бъде компрометиран. Затова не ми причиниха нищо.
— Това място няма собственик. Земята е публична собственост.
— Но носи печалба на някого. Следователно някой смята, че го притежава. А рокерите са негови служители. Работни пчелички. Сега са получили заповед да се изтеглят, може би на друг обект.
— Платон Мексиканеца.
— Който и да е — сви рамене Ричър.
— Откри ли някаква лаборатория? — попита Питърсън.
— Искам да погледна онова, което сте открили на паркинга пред ресторанта.
— Защо?
— Защото такъв е ходът на разсъжденията ми. Стъпка по стъпка.
Питърсън сви рамене и му направи знак да го последва. Излязоха в коридора, завиха зад завоя и спряха пред склада за веществени доказателства. Отпред имаше празно остъклено гише. Питърсън го заобиколи, извади връзка ключове и отвори вратата.
— Чакай тук.
Върна се след десет секунди. В ръцете си държеше голям найлонов плик. Към него беше пришит формуляр за обиск с четири различни дати и подписи. Вътре беше пакетът, който Джанет Солтър беше описала. Блокче бял прах, гладко и твърдо, увито във восъчна хартия. Върху хартията беше изрисувана корона с три точици, изобразяващи скъпоценни камъни.
— Изследвахте ли го? — попита Ричър.
— Разбира се. Без съмнение метамфетамин. Почти килограм, с висока чистота. Почти клинична концентрация. Много добра стока, ако си падаш по дрогата.
— Цена двеста хиляди.
— Милион по улиците на Чикаго, след като бъде разпределен на дози.
— Имаш ли представа какво означава рисунката?
— Не. Винаги слагат някакво лого. Това е пазар, на който търговската марка има значение.
— Разполагате и с парите на купувача от Чикаго, нали?
— Разбира се.
— Мога ли да ги видя?
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, но много обичам да гледам такива неща.
Питърсън изчезна в склада и миг по-късно се върна с още един найлонов плик. Същият размер като предишния, със същия формуляр от външната страна. Пълен с дебели пачки долари, пристегнати с ластик.
— Е? — погледна го въпросително той.
— За колко време ще спечелиш толкова пари?
— След данъците ли? Не искам дори да си помисля.
— Истинска ли е восъчната хартия, в която е увита дрогата?
— Не, по-скоро прилича на целофан. Пожълтяла е, но е от високо качество. Свидетелство за добре изпипана операция.
— Ясно.
— И тъй, откри ли лабораторията им?
— Не.
— Разгледа ли каменната сграда?
— Само отвън.
— Разбра ли какво представлява?
— Не, но разбрах какво не представлява.
Ричър се върна в общата зала, седна зад ъгловото бюро и набра деветка за външна линия. А после и номера, който помнеше наизуст.
— Да?
— Аманда, моля.
Прищракване, тихо бръмчене. Гласът. Звучеше уморено и малко раздразнено.
— В момента можех да бъда някъде в Афганистан — каза тя. — Ако не спреш да ми звъниш, май ще подам молба за преместване.
— Храната там е много добра — отвърна Ричър. — Нищо не може да се сравнява с очи на козел в кисело мляко.
— Бил ли си там?
— Не, но съм говорил с хора, които са били.
— Нямам новини за теб.
— Знам. Не си открила парите, които са наводнили Министерството на отбраната.
— Опитах се, но не успях.
— Няма как да ги откриеш, тъй като изобщо не са стигнали до министерството.
— Защо?
— Защото боклукът се изхвърля.
— Какво означава това?
— Стартовата ни позиция беше погрешна. Съобщиха ми за някакъв военен обект. Малка каменна постройка, до която се стига по широк път с дължина три километра. Току-що бях там. Това не е път, а писта. Собственост на Военновъздушните, а не на Сухопътните сили.
24
— Това променя нещата — промълви гласът от Вирджиния.
— Тук се носи и друг слух — подхвърли Ричър. — За складиране на лицеви маски.
— Да, видях нещо в една от папките — рече гласът. — Някои хора от Южна Дакота са сигнализирали в Пентагона. На общинско и щатско ниво. Но това са глупости. Предпазните маски винаги са на склад в гъстонаселени райони. Защо им трябва да ги трупат посред пустошта?
— А защо изобщо са ги създали? На кого ще му трябва маска, ако всички са обгорени?