Питърсън седна пред един от компютрите и зачука по клавиатурата. Пак дишаше учестено и хапеше устни. На екрана се появи сив квадрат, в средата на който потрепваше стреличката на курсора.
— Това е запис на камерата в една от стаите за свиждане на затвора — поясни той. — В дигитален формат. Изпратиха ни го по електронната поща.
— Ясно.
— Рокерът и адвокатът му. От днес следобед. Изобщо не сме прекъсвали наблюдението. И знаеш ли защо?
— Защо?
— Неефективност — отвърна Питърсън и кликна с мишката върху стреличката. Сивият квадрат се превърна в цветен кадър, който показваше стаичката за свиждане в едър план, заснет отгоре. Вероятно камерата е била скрита в осветителното тяло на тавана откъм страната на адвоката. На кадъра се виждаше мъж в сив костюм, наведен напред в стола си и опрял лакти на каменния парапет. Лицето му беше на трийсетина сантиметра от разделителното стъкло. Срещу него зад стъклото седеше мъж с оранжев гащеризон. Висок и едър, с дълга черна коса и посивяла брада. Позата му беше като тази на адвоката — лакти на каменния парапет, лице на трийсетина сантиметра от стъклото.
Конспиративна поза.
— А сега слушай — рече Питърсън.
Адвокатът прошепна нещо, което Ричър не успя да долови.
— Къде е микрофонът? — попита той.
— При камерата, вътре в лампата.
Питърсън натисна един клавиш и усили звука до максимум. После кликна върху червената точица на екрана и записът започна отначало. Ричър се наведе напред. Качеството на звука беше лошо, но този път успя да разбере фразата, изречена от адвоката.
— Древните гърци твърдят, че ако проявим търпение да изчакаме шест часа, ще можем да решим всичките си проблеми.
Питърсън натисна паузата.
— Каза „древните гърци“, нали? — възбудено рече той. — Като древногръцките философи? Ти спомена, че Платон е бил древногръцки философ. Това е код. Кодирано съобщение.
Ричър кимна.
— Кога е направен записът?
— Днес, в два следобед. Шестчасовото изчакване означава осем вечерта. Сега е шест, значи разполагат с още два часа. Две трети от времето е изтекло.
Ричър се обърна към екрана.
— Пусни го отначало, ако обичаш.
Питърсън изтегли червената точка обратно и кликна „Play“. Главата на адвоката се премести с три сантиметра напред, после прозвуча дрезгавият му шепот: Древните гърци твърдят, че ако проявим търпение да изчакаме шест часа, ще можем да решим всичките си проблеми.
— Аз не го разбирам така — поклати глава Ричър. — Той не казва „разполагаме с шест часа, по време на които ще се решат всичките ни проблеми.“ Според мен посланието му е друго — шест часа след даден момент във времето ще се случи нещо, което ще им реши проблемите.
— Така ли мислиш?
— Това е мнението ми, нищо повече.
— А какво ще се случи?
— Ще завият сирените. Това е единственият начин да стигнат до мисис Солтър.
— Но как един адвокат може да включи сирените?
— Не може. Вероятно ще го направят заедно.
— Как?
— Какво се случва в осем вечерта в затвора? Вероятно сервират вечерята, нали? Най-подходящото време за бунт в зоологическата градина е времето за хранене.
— Те се хранят по-рано.
— Тогава времето за гледане на телевизия. Може би спор коя програма да гледат — Си Би Ес или Ен Би Си.
— Ти каза, че втори бунт няма да има.
— Но нещо трябва да се случи. Адвокатът има предвид някакво събитие в бъдещето, в което изглежда абсолютно сигурен.
Питърсън пребледня. Зачервеното му от студа лице стана бяло като платно.
— Мили Боже! — прошепна той. — В осем е вечерната проверка! Заключват ги по килиите и ги преброяват! Ами ако нашият човек е изчезнал следобед, но те все още не го знаят. Една бройка няма да им излезе. Сирените ще завият в осем и една минута!
Бързо се върнаха в къщата на Джанет Солтър. Вечерята беше почти готова. Още десетина минути, не повече. Спагети със сирене, плюс салата в голяма дървена купа. Домакинята предложи да сложи още едни прибори за Питърсън. Той прие поканата, а после хвана Ричър за лакътя и го побутна към гостната.
— Ще стоя тук и ще чакам сирените — обяви той.
— Добре — кимна Ричър.
— По-добре двама, отколкото един.
— Несъмнено.
— Въоръжен ли си?