Андрю Стърлинг, президент, изпълнителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, проверено. Потвърдено от сина му;
Шон Касъл, началник отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;
Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби;
Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби — от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;
Питър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, потвърдено от нея (пристрастна);
Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: бил е на работа (според присъствената ведомост);
Фарук Мамеда, главен техник, нощна смяна: няма алиби;
Клиент на ССД(?): списък, осигурен от Стърлинг;
Неизвестен извършител, работещ за Андрю Стърлинг (?).
Значи вече всички служители на ССД, които имаха пълен достъп до „Инър-съркъл" знаеха за разследването… но все още програмата, пазеща файла „Убийство на Майра Уайнбърг", не беше регистрирала опит за проникване. Дали убиецът бе прекалено предпазлив? Или идеята за клопката не беше добра? Дали хипотезата, че убиецът е свързан със ССД, не беше грешна? На Райм му хрумна, че могъществото на Стърлинг и фирмата толкова ги бе впечатлило, че бяха пренебрегнали други заподозрени.
Пуласки извади един компактдиск.
— Ето списъка на клиентите. Прегледах го набързо.
Общо са около триста и петдесет.
— Ох!
Райм се намръщи.
Шарнек взе диска и го отвори на един компютър. Криминалистът погледна списъка на плоския си монитор — имаше около хиляда страници плътен текст.
— Примеси — измърмори Сакс.
Обясни, че според Стърлинг данните са неизползваеми, ако са повредени, твърде оскъдни или твърде подробни. Техникът се разрови в това блато от информация — кой клиент какви продукти е купувал, какви застраховки е вземал, от кой банкомат е теглил пари, каква кола притежава… Твърде много данни. На Райм обаче му хрумна нещо:
— Показва ли дата и час, когато са теглени данните?
Шарнек погледна монитора.
— Да, показва.
— Да погледнем информацията, която е теглена непосредствено преди престъпленията.
— Браво, Линк — обади се Селито. — На обект 522 са му трябвали актуални данни.
Шарнек се замисли.
— Мисля, че мога да изтегля една програмка, която да го направи. Ще отнеме известно време, но… ще стане. Само ми кажете кога точно са извършени престъпленията.
— Лесна работа. Мел?
— Веднага.
Купър се зае да събере данните за кражбата на монети, кражбата на картината и двете изнасилвания.
— Хей, ти „Ексел" ли използваш? — обърна се Пуласки към Шарнек.
— Да.
— Какво представлява точно?
— Най-елементарен табличен редактор. Предназначен е главно за финансови изчисления и отчети, но напоследък хората го използват за всякакви неща.
— Мога ли да се науча да работя с него?
— Разбира се. Можеш да се запишеш на курс. Например в „Ню Скуул" или „Лърнинг Анекс".
— Трябваше да се сетя по-рано. Задължително ще проверя тези курсове.
Райм сега разбра нежеланието на Пуласки да се върне в ССД.
— Не се впрягай прекалено много, новобранец.
— Защо, сър?
— Не забравяй, че хората имат навика да се заяждат за всякакви неща. Не приемай, че са прави, а ти грешиш само защото знаят нещо повече от теб. Въпросът е: Трябва ли да го знаеш, за да си вършиш по-добре работата? Ако е така, тогава се постарай да го научиш. Ако не, значи е излишно разсейване. Да върви по дяволите.
Младият полицай се засмя:
— Разбрах. Благодаря.
Родни Шарнек извади двата диска и прибра лаптопа си, за да отиде в отдела за компютърни престъпления и да ги анализира по-внимателно.
След като компютърният експерт си тръгна, Райм погледна Сакс, която говореше по телефона. Издирваше повече информация за смъртта на ловеца на данни в Колорадо преди няколко години. Не я чуваше какво говори, но беше ясно, че е попаднала на нещо важно. Държеше главата си леко наведена напред, хапеше устни и въртеше около пръста си кичур коса. Очите й блестяха и бяха фокусирани в една точка. Позата й му се стори страшно еротична.
„Стига глупости! — помисли си той. — Мисли за проклетото разследване." Опита се да преодолее чувствата си.
Сакс затвори телефона.
— Научих нещо интересно от Щатската полиция на Колорадо. Ловецът на данни се казвал Питър Джеймс Гордън. Един ден отишъл на излет с велосипеда си и не се прибрал. Намерили колелото на дъното на една пропаст, разбито. На брега на дълбока река. Тялото изплувало след около месец, на трийсетина километра надолу по течението. ДНК-резултатите били положителни.