— Разследвано ли е?
— Не са си дали много труд. В района постоянно някой се пребива с колело, моторна шейна или на ски. Писали са го нещастен случай. Има обаче няколко неизяснени неща. Първо, изглежда, че Гордън се е опитал да проникне в сървърите на ССД в Калифорния — не в базата данни, а във файловете на фирмата и личните досиета на някои от служителите. Никой не знае дали е успял. Потърсих други хора от бившата му фирма, „Роки Маунтинс Дейта", но не мога да намеря никого. Изглежда, че Стърлинг е купил компанията, взел е базата данни и е освободил всички.
— Има ли някой, който може да ни каже нещо повече за него?
— Няма роднини, поне според полицията.
Райм кимна:
— Добре, това е интересно, ако мога да използвам любимото ти определение за тази седмица, Мел. Значи Гордън започва да рови из файловете на ССД и открива нещо за обект 522, който усеща, че положението става напечено и има опасност да го хванат. Затова убива Гордън и го прави като нещастен случай. Сакс, полицията в Колорадо има ли някакви материали по случая?
Тя въздъхна:
— В архива са. Обещаха да потърсят.
— Добре. Искам да разбера кой е работил в ССД тогава, по време на смъртта на Гордън.
Пуласки се обади на Марк Уиткъм в ССД. След половин час той позвъни. Съобщи, че десетки от служителите на фирмата са работили в нея и тогава, сред тях Шон Касъл, Уейн Джилеспи, Мамеда и Шредер, а също Мартин, единият от двамата лични асистенти на Стърлинг.
При толкова много стари служители следата с убийството на Гордън нямаше да им покаже много. Райм все пак се надяваше, че ще получат пълния доклад за разследването от Колорадската щатска полиция. Може би там щеше да намери улики, които да ги насочат към някой от заподозрените.
Той отново се загледа в списъка, когато телефонът на Селито иззвъня. Той се обади и изведнъж настръхна.
— Какво? — извика и погледна към Райм. — Стига, бе! Какво е станало?… Обадете ми се колкото може по-скоро.
Затвори. Стисна зъби и се намръщи.
— Линк, съжалявам. Братовчед ти. Нападнали са го. Опитали са се да го убият.
Сакс се приближи до Райм и постави ръка на рамото му. Той почувства тревога в жеста й.
— Как е сега?
— Директорът пак ще ми се обади. Закарали са го в спешната клиника към затвора. Още нищо не се знае.
28
— Здрасти.
Пам Уилоуби влезе усмихната. Поздрави членовете на екипа, които й отвърнаха бодро въпреки лошата новина за Артър Райм. Том я попита как е било в училище днес.
— Чудесно. Много добре. — Тя понижи глас и попита:
— Амелия, имаш ли свободна минутка?
Сакс погледна Райм, който кимна към момичето.
"Мисълта му беше ясна: „Няма какво да направим за Арт, докато не разберем повече. Затова — отивай."
Двете излязоха в коридора. „Странно как при децата можеш да прочетеш всичко по лицата им" — помисли си Сакс. Поне настроението им, ако не причините за него. Когато разговаряше с Пам, понякога съжаляваше, че не е усвоила уменията на Кейтрин Данс, за да чете чувствата и мислите на момичето. Този следобед Пам очевидно беше много щастлива.
— Знам, че си заета — каза момичето.
— Няма проблем.
Влязоха в една стая.
— Е? — попита Сакс, като се усмихна съзаклятнически.
— Ами, направих, каквото ме посъветва. Просто попитах Стюарт за другото момиче.
— И?
— Ами, каза, че ходели, преди да се запознае с мен. Дори ми беше казал за нея преди време. Срещнали се случайно. Само си приказвали. Тя е от онези лепки… Държала се така и когато излизали. Това било една от причините да не желае да се виждат повече. Досаждала му така, когато Емили ги видяла — и той се опитвал да се измъкне от нея. Това е. Та, значи… всичко е наред.
— Браво. Значи съперничката е елиминирана, а?
— О, да. Сигурно е така, както казва… тъй, де… не може да ходи с нея, защото има опасност да си загуби работата… — Момичето изведнъж млъкна.
Сакс не се нуждаеше от опита си при разпитите на заподозрени, за да осъзнае, че тя крие нещо.
— Да си загуби работата ли? Каква работа?
— ми, нали знаеш…
— Не знам, Пам. Защо може да си загуби работата?
Пам се изчерви и се втренчи в ориенталския килим под краката им.
— Ами, такова… защото тази година й преподава.
— Стюарт е учител?
— Нещо такова.
— В твоята гимназия?
— Тази година не. Сега е в „Джеферсън". Беше при нас миналата година. Значи няма проблем двамата да…