— Това се опитваме да разберем. — Той погледна Сакс, после пак се обърна към микрофона. — И изглежда, че убиецът не е имал връзка с жертвата. Никаква връзка.
— Ти… — Гласът й потрепери. — Сигурен ли си?
Сакс се представи и каза:
— Вярно е, Джуди.
Чуха как жената на Артър си поема дъх.
— Да се обадя ли на адвоката?
— Той не може да направи нищо. Засега няма начин Артър да излезе от ареста.
— Да се обадя ли на Арт да му кажа?
Райм се подвоуми, но отговори:
— Да, разбира се.
— Той пита за теб, Линкълн. Когато му се обадих в клиниката.
— Така ли?
Райм почувства погледа на Амелия Сакс върху себе си.
— Да. Каза, че каквото и да стане, ти е благодарен за помощта.
Всичко щеше да бъде различно…
— Трябва да затварям, Джуди. Имаме много работа. Ще ти се обадим, когато открием нещо ново.
— Благодаря, Линкълн. Благодаря на всички. Бог да ви благослови.
— Дочуване, Джуди.
Той не си даде труд да подава гласова команда. Прекъсна връзката с показалеца на дясната си ръка. Движеше по-добре безименния на лявата, но и показалецът му служеше добре.
Мигел 5465 е преживял тежка трагедия и съвестно изпълнява служебните си задължения. Редовно посещава сестра си и съпруга й в Лонг Айлънд. Изпраща пари на майка си и другата си сестра в Мексико. Той е човек с висок морал. Веднъж, година след смъртта на жена му и детето му, изтегли четиристотин долара от банкомат в един район на Бруклин, известен с публичните си домове. След това обаче явно е размислил. На другия ден парите отново се върнаха във влога му. Несправедливо, но му удържаха такса от 2,5 долара за обслужване на сметката.
Знам за Мигел 5465 малко повече, отколкото за другите шестнайсетични в базата данни — защото той е един от аварийните ми изходи.
А в момента отчаяно се нуждая от път за бягство. След смъртта му старателните полицаи ще започнат да сглобяват пъзела: Ура, открихме убиеца, изнасилвача, крадеца на монети! Той признава за престъпленията в предсмъртната си бележка — обезверил се е след смъртта на близките си и скръбта го е подтикнала към убийствата. В кутийка в джоба му намерихме нокътя на Майра Уайнбърг.
Я, гледай какво друго има тук! Различни суми, които преминават през сметката му и после изчезват безследно. Мигел 5465 е обмислял да вземе голяма ипотека, за да си купи къща на Лонг Айлънд за половин милион, въпреки че получава само четирийсет и шест хиляди годишно. Разглеждал е сайтове на галерии, интересувал се е от картини на Прескът. В мазето му има бири „Милър", презервативи „Троян", крем за бръснене „Едж" и снимка от личния сайт на Майра Уайнбърг в „Ауър уърлд". Също ръководства за хакери и флаш устройства с програми за разбиване на компютърни кодове. Бил е в депресия и миналата седмица се е обаждал в клиника за психоанализа на склонни към самоубийство, за да поиска брошура.
Присъствената му ведомост разкрива, че не е бил на работа по време на убийствата.
От ясно по-ясно.
В джоба си нося предсмъртната бележка, приемлива имитация на почерка му от отказани чекове и молби за кредит, сканирани и скандално леснодостъпни в Интернет. Написана е на хартия, подобна на купената от него преди месец от кварталната книжарница, с мастило от същата марка химикалки, десетина, от които има в жилището му.
И понеже последното, което иска полицията, е да разследва основния си информационен доставчик — ССД — това би трябвало да е краят. Той ще умре. Край. А пък аз ще се върна в Килера си, ще видя какви грешки съм допуснал и ще направя план как да действам по-внимателно в бъдеще.
Нали човек се учи цял живот?
Колкото до самото самоубийство, погледнах сателитните снимки в „Гугъл Ърт" и направих компютърна симулация на пътя му от станцията на метрото към къщи, след като свърши работа в ССД. Мигел 5465 най-вероятно ще мине през една градинка тук, в Куинс от едната страна на магистралата. Заради изнервящия шум на автомобилите и вонята на изгорели газове по това време на деня паркът ще е пуст. Ще се приближа зад него (не искам да ме познае и да заподозре нещо) и ще му нанеса пет-шест удара по главата с метална тръба. После ще пъхна в джоба му предсмъртната бележка и кутийката с нокътя, ще го завлека до предпазната мрежа и оттам — хоп, двайсет метра надолу на шосето.
Мигел 5465 върви бавно и разглежда витрините. Следвам го на десетина метра отзад, с наведена глава, със слушалки в ушите, сякаш релаксирам с хубава музика след работа като десетки други хора, прибиращи се вкъщи, но в действителност миникомпютърът ми е изключен (музиката е едно от малкото неща, които не колекционирам).