Полицията — те — ще разберат, че аз съм го извършил. Разбира се. Данните го показват. Убийството е извършено на гробище, където са погребани близките на служител от ССД, и след сборичкването на пазача със сигурност някое старателно ченге ще намери улики, свързващи го с другите престъпления. Нямам време да почистя.
Ще разберат, че съм проследил Мигел 5465, за да инсценирам самоубийството му, и пазачът ме е прекъснал.
От уоки-токито се чува пращене, някой пита за Стоуни. Гласът не е разтревожен, просто проверява. Но когато не се обади, скоро ще дойдат да го търсят.
Обръщам се и бързо си тръгвам, като опечален, обхванат от скръб и тревога за бъдещето.
А това, разбира се, е доста близко до истината.
30
Ново убийство.
И нямаше съмнение, че е дело на обект 522.
Райм и Селито бяха в списъка за незабавно известяване за всички убийства на територията на Ню Йорк. Когато им се обадиха, няколко въпроса бяха достатъчни, за да узнаят, че жертвата, пазачът на едно гробище в Бруклин, е била убита до гроба на съпругата и детето на служител от ССД, най-вероятно от някого, който го е следил.
Твърде много съвпадения, разбира се.
Служителят, един от чистачите, не беше заподозрян. Говорел с друг посетител пред входа на гробището, когато чули виковете на пазача.
— Добре. — Райм кимна. — Пуласки?
— Да, сър?
— Отиди в ССД. Опитай се да разбереш къде са били всички от списъка на заподозрените през последните два часа.
— Добре.
Младият полицай се усмихна стоически. Мястото определено не му харесваше.
— Сакс…
— Ще направя оглед на гробището.
Тя вече се беше запътила към вратата.
След като Сакс и Пуласки излязоха, Райм се обади на Родни Шарнек в Отдела за компютърни престъпления. Обясни за последното убийство и добави:
— Предполагам, че изгаря от желание да разбере какво знаем. Някой попадал ли е в капана?
— Никой извън отдела. Само една проверка. От кабинета на капитан Малой в Голямата сграда. Преглеждал е файла двайсетина минути, после е излязъл.
Малой ли? Райм се засмя мислено. Макар че Селито го информираше периодично, както се бяха разбрали, капитанът явно не можеше да преодолее детективската си природа и искаше сам да провери данните — може би смяташе да даде свои предложения за разследването. Райм трябваше да му се обади и да му каже за капана, да му обясни, че файловете са само за примамка и не съдържат важна информация.
Шарнек каза:
— Реших, че не е проблем да погледнат, затова не ви се обадих.
— Добре.
Райм прекъсна. Дълго време остана загледан в таблицата с уликите.
— Лон, хрумна ми нещо.
— Какво? — попита Селито.
— Нашият човек винаги е с една крачка пред нас. Ние се отнасяме към случая като към всяко друго разследване. Но това не е обикновен престъпник.
Човек, който знае всичко…
— Искам да пробвам нещо различно. И ми трябва малко помощ.
— От кого.
— От центъра.
— Доста широко понятие. От кого по-точно?
— От Малой. И кметството.
— Кметството ли? За какво, по дяволите? И защо си мислиш, че изобщо ще се съгласят да говорят с теб?
— Защото ще бъдат принудени.
— Това ли е основната причина?
— Трябва да ги убедиш, Лон. Трябва да стреснем този тип. Можеш да го направиш.
— Какво по-точно искаш от мен?
— Мисля, че ни трябва експерт.
— Какъв?
— Компютърен.
— Нали Родни е с нас.
— Нещо друго имам предвид.
Пазачът беше убит с нож.
Умело наистина, но и с безпричинна злоба, прободен в гърдите, след което му бяха нанесени многобройни удари по врата — в пристъп на ярост, прецени Сакс. Това беше още нещо, характерно за обект 522. Беше го наблюдавала и при другите престъпления — енергичните и добре насочени удари подсказваха, че убиецът губи самообладание.
Това беше добре за разследването — емоционалните престъпници по-лесно допускат грешки. По-лесно се издават и оставят повече улики, отколкото по-хладнокръвните. От опита си като патрулиращ полицай обаче Амелия Сакс знаеше, че са и много по-опасни. Гневните и непредвидими извършители като 522 не подбираха жертвите си — можеха да бъдат невинни минувачи, полицаи.
Всяка заплаха — всяко неудобство — трябва да се премахне на секундата, безкомпромисно. По дяволите здравия разум.
Под ярките халогенни прожектори, монтирани от екипа, къпещи гробището с нереална светлина, Сакс огледа убития: проснат по гръб, с изкривени крака, застинали в тази поза при предсмъртните гърчове. Локва кръв като гигантска запетайка се беше събрала върху асфалтираната алея на мемориалния парк „Форест Хил" и по тревата отстрани.