По дяволите! Тя хвърли гащеризона в багажника и изтича при сержанта от местния участък, който отговаряше за отцепването на района.
— Бяхте ли оставили някого на пост при товарната рампа?
— Там ли? Не, реших, че няма нужда. Бяхме отцепили целия район и…
Мамка му!
Тя се обърна и се затича към рампата, като извади пистолета си. Изкрещя на най-близкия полицай:
— Тук беше! До крематориума. Бързо!
Сакс спря при старата тухлена сграда и забеляза отворена врата, водеща към улицата. Набързо претърсиха гробището, но от обект 522 нямаше следа. Тя излезе на улицата и се огледа. Коли, любопитни минувачи — десетки хора. Убиецът беше избягал.
Сакс се върна при рампата и не се изненада, когато видя хвърлена наблизо полицейска фуражка. До нея на стената имаше надпис: „Оставяйте ковчезите тук." Тя взе фуражката, прибра я в найлонов плик и се върна при колегите си. Сержантът изпрати полицаи из квартала да разпитват за очевидни. Сакс се върна при колата си. Разбира се, извършителят сигурно беше далече, но въпреки това тя не можеше да се отърси от тревогата — която се дължеше до голяма степен на факта, че убиецът не се уплаши, когато тя го видя, а спокойно остана на мястото си.
Най-много обаче я безпокоеше споменът за спокойния му глас — когато изричаше името й.
— Ще го направят ли? — нервно попита Райм, когато Лон Селито влезе в стаята.
Дебелият детектив се връщаше от мисия в центъра, на която трябваше да убеди капитан Малой и заместник-кмета Рон Скот да подкрепят измисления от криминолога „Експертен план".
— Не им хареса много. Разходите са много големи и…
— Глу-по-сти. Свържи ме с кметството.
— Чакай, чакай. Съгласиха се. Ще го направят. Исках само да кажа, че не бяха доволни.
— Трябваше от самото начало да кажеш, че са се съгласили. Не ме интересува колко са недоволни.
— Джо Малой ще ми се обади да каже подробности.
Около 21:30 вратата се отвори и Амелия Сакс влезе с уликите от убийството на пазача в гробището.
— Той беше там — каза от вратата.
Райм не разбра.
— Пет-двайсет и две. Беше на гробището. Гледаше ни.
— Стига, бе! — възкликна Селито.
— Докато се усетя, беше изчезнал.
Тя показа полицейската фуражка и обясни за дегизировката му.
— Защо, по дяволите, ще го прави?
— Информация — тихо отговори Райм. — Колкото повече знае, толкова по-силен става, а ние — по-уязвими…
— Търсихте ли свидетели? — попита Селито.
— Изпратихме момчетата от участъка. Никой нищо не е видял.
— Той знае всичко. Ние не знаем нищо.
Тя отвори кутията и криминалистът поглъщаше с поглед всяко пликче с улики, които изваждаше.
— Борили са се. Трябва да има добри микроследи.
— Да се надяваме.
— Говорих с Абрера, чистача. Каза, че през последния месец забелязал странни неща. Присъствената му ведомост била променена, на сметката му се появявали суми, които не е внасял.
Купър се намеси:
— Като случая с Йоргенсен. Кражба на самоличност.
— Не, не — измърмори Райм. — Обзалагам се, че Пет-двайсет и две го е подготвял за изкупителна жертва. Може би е смятал да инсценира самоубийство. Да остави бележка… Гробът е на жената и детето му, нали?
— Да.
— Ясно. Той е депресиран. Самоубива се. Оставя предсмъртно писмо, в което признава за всички престъпления. Ние прекратяваме разследването. Само че пазачът на гробището е осуетил плана му. Сега Пет-двайсет и две е притиснат. Не може отново да пробва този номер, защото вече очакваме инсценирано самоубийство. Ще трябва да опита нещо друго. Но какво?
Купър започна да изследва уликите.
— По фуражката няма косми, няма никакви микроследи… Но знаете ли какво открих? Частици от лепило.
— Отстранил е микроследите, преди да остави шапката — намръщи се Райм.
Обект 522 го изненадваше все повече и повече.
— От другото място! — възкликна Купър. — Близо до гроба. Намерих влакно. Подобно на нишките от въжето, което е използвал при предишното убийство.
— Браво! Какво има в него?
Купър приготви пробата и я анализира. След малко обяви:
— Така, открих две неща. По-обичайното е нафталин в инертна кристална форма.,
— Препарат срещу молци — обяви Райм; беше се натъквал на веществото преди години при едно разследване на отравяне. — Но трябва да е стар. — Обясни, че вместо нафталин вече се използват по-безвредни вещества. После добави: — А може да е внесен от чужбина. В много други страни изискванията за безопасност на продуктите за бита не са толкова строги.