— Има и още нещо. — Купър посочи на монитора, където беше изписана химична формула: Na(CfHnNHSO2O). — И е свързано с лецитин, палмов восък, лимонена киселина.
— Какво, по дяволите, е това? — изръмжа Райм.
Купър провери в друга база данни.
— Натриев цикламат.
— Аха, изкуствен подсладител, нали?
— Точно така — отговори той и продължи да чете: — Службата по храните и лекарствата го е забранила преди трийсет години. Забраната все още се оспорва в съда, но от седемдесетте години насам не е произвеждано нищо с това вещество.
Мисълта на Райм направи няколко скока подобно на очите му, прескачащи между редовете на таблиците върху белите дъски.
— Стар картон. Плесен. Изсъхнал тютюн. Косъм от коса на кукла. Стара безалкохолна напитка. Нафталин. Какво, по дяволите, означава това? В антикварен магазин ли живее? Над такъв?
Продължиха да анализират: миниатюрно количество фосфорен сесквисулфид, основната съставка на кибрита; още прах от „Търговския център"; листа от дифенбахия, наречена още леопардова лилия. Обичайно стайно растение.
Имаше още частички от хартия, използвана в бележниците, вероятно два различни вида, защото имаше лека разлика в оцветителите. Нямаше как обаче да установят точния източник. Имаше още от лютата субстанция, която Райм бе намерил по ножа от убийството на филателиста. Този път следите бяха достатъчно, за да установят структурата и цвета.
— Това са люти чушки — обяви Купър.
Селито измърмори:
— Навремето беше достатъчно доказателство, че заподозреният живее в мексикански квартал. Сега лютите сосове са навсякъде. От вегетарианските ресторанти до малките супермаркети.
Единствената друга улика беше отпечатък от обувка в пръстта на един пресен гроб близо до мястото на убийството. Сакс предполагаше, че е от обект 522, защото изглеждаше, че е оставен от някого, който е тичал към изхода.
След проверка в архива за електростатични отпечатъци от обувки установиха, че убиецът носи силно износени „Скечърс", номер 44, не много стилен, но удобен модел, предпочитан от работници и туристи.
Телефонът на Сакс иззвъня и тя вдигна, Райм нареди на Том да запише в таблицата данните от току-що анализираните улики. Криминологът се загледа в таблото — вече имаха доста повече информация от онова, с което бяха започнали. Но пак не водеше наникъде.
ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:
* Мъж;
* Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или около източник на тютюн;
* Има деца или живее/работи в близост до такива, или има контакт с играчки;
* Интересува се от изкуство, монети?
* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;
* Среден на ръст;
* Силен — способен да удуши жертвите;
* Разполага с устройства за замаскиране на гласа;
* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за запознанства?
* Взема трофеи от жертвите си. Садист?
* В жилището или на работното му място има тъмно и влажно помещение;
* Живее в/около Централен Манхатън?
* Яде бърза храна/люто;
* Живее близо до антикварен магазин?
* Носи обувки „Скечърс", номер 44.
ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ:
* Стар картон;
* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;
* Тютюн от цигари „Таритън";
* Стар тютюн, не от „Таритън", неизвестна марка;
* Спори от плесен Стахиботрис хартарум;
* Прах от атаките над Световния търговски център, вероятно свидетелство, че живее/работи в Централен Манхатън;
* Чиле с люти чушки;
* Влакна от въже, съдържащи:
— цикламат от диетично безалкохолно (старо или чуждо);
— нафталин от препарат против молци (стар или чужд);
* Леопардова лилия (стайно растение, нуждае се от светлина);
* Следи от два различни бележника, жълти на цвят;
* Отпечатък от работна обувка „Скечърс", номер 44.
31
— Благодаря, че се съгласи да ме приемеш, Марк.
Заместник-директорът на отдел „Законов надзор" Марк Уиткъм се усмихна любезно. Пуласки си помисли, че много обича работата си, щом работи толкова до късно — малко след девет и половина. После обаче младият полицай осъзна, че и той още е на работа.
— Ново убийство? И същият човек го е извършил?
— Почти сме сигурни в това.
Младежът се намръщи:
— Съжалявам. Боже мой. Кога?
— Преди около три часа.
Бяха в кабинета на Уиткъм, който изглеждаше доста по-уютен от този на Стърлинг. И по-разхвърлян, което го правеше да изглежда много по-удобен. Уиткъм остави настрана бележника, в който записваше нещо и махна към един стол. Пуласки се настани, забеляза няколко семейни снимки на бюрото, няколко хубави картини на стените, а също дипломи и професионални сертификати. Спокойно огледа цялото помещение, изключително доволен, че Касъл и Джилеспи, лошите момчета на офиса, ги няма.