— Това жена ви ли е?
— Сестра ми.
Уиткъм се усмихна по особен начин, по който полицаят го беше виждал да се усмихва и преди. Означаваше, че темата е деликатна. Дали жена му беше починала?
Не, явно беше другата причина.
— Разведен съм. Тук имаме много работа. Трудно е да имаш семейство. — Младежът махна с ръка, имайки предвид ССД, предположи Пуласки. — Но работата е важна. Много важна.
— Разбира се.
След като се опита да намери Андрю Стърлинг, Пуласки се беше свързал с Уиткъм, който се съгласи да го приеме и да му даде присъствените ведомости за деня — за да видят кои от заподозрените са били на работа в часа на убийството в гробището.
— Имам кафе.
Пуласки забеляза, че Уиткъм е приготвил сребърен поднос с две порцеланови чаши на бюрото си.
— Спомних си колко много ти хареса.
— Благодаря.
Стройният мъж му наля.
Полицаят отпи глътка кафе. Беше хубаво. С нетърпение очакваше деня, когато финансовото му положение щеше да се подобри дотолкова, че да си купи кафемашина. Обожаваше да пие кафе.
— Всяка вечер ли работиш до късно?
— Много често. Законовите изисквания са доста строги в производствения сектор, но в информационната индустрия проблемът е, че никой не знае какво иска. Например щатските власти могат да печелят добри пари, като продават информация за шофьорските книжки. На някои места гражданите негодуват и тази практика е забранена. В други щати обаче няма никакъв проблем. На някои места, ако някой проникне в компютърната ти система, фирмата е задължена да предупреди онези, чиято информация е открадната, за каквито и данни да става дума. На други трябва да го направиш само ако е открадната финансова информация. Има щати, които не те задължават да го правиш изобщо. Пълна каша. Ние обаче трябва да следим всичко.
Като стана дума за прониквания в компютърната система, Пуласки се почувства гузен за кражбата на данните от свободното пространство на компютрите в ССД. Уиткъм беше говорил с него, преди да изтегли файловете. Дали щеше да заподозре нещо, ако Стърлинг открие кражбата?
— Ето. — Уиткъм му подаде двайсетина страници с информацията за присъствието на служителите през изминалия ден.
Пуласки ги прегледа, намери имената на заподозрените. Първо, забеляза, че Мигел Абрера си е тръгнал малко след пет часа. Сърцето му се разтуптя силно, когато случайно попадна на името на Стърлинг. Президентът на фирмата си беше тръгнал няколко секунди след Мигел, сякаш го е следил… После обаче осъзна, че е сгрешил. Анди Стърлинг си беше тръгнал тогава. Баща му бе излязъл по-рано — около четири часа — беше се върнал само преди половин час, вероятно след някоя бизнес вечеря.
Пуласки отново се ядоса на себе си, че не е прочел внимателно. Когато видя съвпадението в часовете на тръгване, бе готов веднага да телефонира на Райм. Как само щеше да се изложи. „Внимавай" — смъмри се мислено.
Оказа се, че от другите заподозрени Фарук Мамеда — отговорникът по техническата поддръжка, който работеше нощна смяна — е бил на работното си място по време на убийството. Техническият директор Уейн Джилеспи бе излязъл половин час преди Абрера, после се беше върнал в офиса в шест и бе останал още няколко часа. Пуласки леко се разочарова, че това изваждаше единия от двамата фирмени хулигани от списъка на вероятните извършители. Всички други си бяха тръгнали достатъчно рано, за да могат да проследят Мигел до гробището или да отидат преди него и да го причакат. Всъщност по време на убийството повечето служители си бяха тръгнали. Шон Касъл бе отсъствал през по-голямата част от следобеда, но преди половин час се беше върнал.
— Нещо полезно? — попита Уиткъм.
— Малко. Може ли да задържа списъка?
— Разбира се, вземи го.
— Благодаря.
Полицаят сгъна листата и ги прибра в джоба си.
— О, говорих с брат си. Ще бъде в града другия месец. Не знам дали ще ти е интересно, но си помислих, че мога да ви запозная. Може би ще дойдеш с твоя брат. Ще си разказвате случки от полицейския живот.
Уиткъм изведнъж се засрами, сякаш бе предложил нещо, което изобщо няма да се хареса на младия полицай. Пуласки го увери, че ченгетата обожават да си разказват случки от службата.
— Ако разследването е свършило дотогава — бързо добави Уиткъм. — Или как казвате в такива случаи?