— Приключено.
— Като в телевизионните сериали… Да, ако е приключено. Сега може би не е позволено да пиете бира със заподозрени.
— Ти не си заподозрян, Марк — засмя се Пуласки. — Но, да, вероятно е по-добре да изчакаме. Ще видя дали и брат ми ще може.
— Марк — чу се тих глас зад тях.
Пуласки се обърна и видя Андрю Стърлинг. Беше с черни панталони и бяла риза с навити ръкави. Той се усмихна добронамерено:
— Полицай Пуласки. Толкова често започнахте да идвате, че май трябва да ви назначим на договор.
Полицаят се усмихна засрамено.
— Не знаех, че пак ще идвате, полицай.
— Опитах се да се свържа с вас, но се включи телефонният ви секретар.
— Така ли? — Президентът на фирмата се намръщи. — А, да. Днес Мартин си тръгна рано. С какво можем да ви бъдем полезни?
Пуласки тъкмо смяташе да каже за присъствените ведомости, но Уиткъм бързо се намеси:
— Рон казва, че имало ново убийство.
— Не! Наистина ли? Същият човек?
Полицаят осъзна, че е допуснал грешка. Глупаво бе да върши нещо без знанието на Стърлинг. Не че смяташе президента на фирмата за виновен или се опитваше да скрие нещо от него, просто информацията му трябваше бързо — и честно казано, не искаше да се среща с Касъл и Джилеспи, което можеше да стане, ако беше поискал присъствените ведомости по официалния ред.
Сега обаче осъзна, че е получил информация за ССД от друг източник, а не от Андрю Стърлинг — което беше сериозен грях, ако не и престъпление.
Почуди се дали бизнесменът усети смущението му.
— Да, така мислим — отвърна. — Изглежда, че престъпникът е набелязал за жертва един от служителите на ССД, но в крайна сметка е убил случаен човек.
— Кой служител?
— Мигел Абрера.
Името беше познато на Стърлинг.
— Аха, от поддръжката. Той добре ли е?
— Добре е. Малко е уплашен, но нищо му няма.
— Защо е бил набелязан? Мислите ли, че знае нещо?
— Нямам представа.
— Кога е станало?
— Между шест и шест и половина.
Директорът се намръщи и около очите му се появиха фини бръчки.
— Хрумна ми какво може да се направи — заяви. — Трябва да вземете данните за работното присъствие на всички заподозрени. Така ще стесните търсенето.
— Аз…
— Аз ще се заема, Андрю — бързо се намеси Уиткъм и седна зад компютъра си. — Ще ги изтегля от „Личен състав". — Обърна се към Пуласки: — Няма да отнеме дълго.
— Добре — каза Стърлинг. — После ми кажете какво сте открили.
— Добре, Андрю.
Изпълнителният директор се приближи към Пуласки и го погледна в очите. Стисна силно ръката му.
— Лека вечер, полицай.
Когато Стърлинг излезе, Пуласки каза:
— Благодаря. Трябваше да питам първо него.
— Да, трябваше. Предположих, че си го питал. От всичко Андрю най-много мрази да го държат в неведение. Ако е осведомен, дори новините да са лоши, той е доволен. Досега познаваш само добрата страна на Андрю Стърлинг. Лошата не изглежда много по-различно. Но повярвай ми, има коренна разлика.
— Нали няма да си навлечеш неприятности заради мен?
Уиткъм се засмя:
— Не. Стига да не разбере, че съм изтеглил присъствените листи един час преди той да ми нареди.
Когато отиваха към асансьора, полицаят погледна назад. В дъното на коридора Андрю Стърлинг разговаряше с Шон Касъл. Директорът на отдел „Продажби" кимаше. Сърцето на Пуласки се сви. Стърлинг се прибра в кабинета си. Касъл се обърна и като бършеше очилата си с черното парцалче, погледна направо към Пуласки. Усмихна му се за поздрав. От изражението му личеше, че изобщо не е изненадан да го види.
Асансьорът дойде, вратата се отвори и Уиткъм махна на младия полицай да се качи.
Телефонът в лабораторията на Райм иззвъня. Рон Пуласки съобщи какво е научил от присъствените листи на заподозрените. Сакс записа информацията в таблицата на заподозрените.
Оказа се, че само двама са били на работа по време на убийството — Мамеда и Джилеспи.
— Значи може да е всеки от останалите шестима — измърмори Райм.
— Във фирмата нямаше почти никого — каза младият полицай. — Толкова късно малко хора работят.
— Не е нужно да стоят до късно — вметна Сакс. — Компютрите вършат цялата работа вместо тях.
Райм каза на Пуласки да се прибира при семейството си. Облегна главата си на инвалидната количка и се загледа към таблицата.
Андрю Стърлинг, президент, изпълнителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, проверено. Потвърдено от сина му; алиби за убийството в гробището (според присъствения лист е бил в офиса);