Тате крещи на мама: „Гледай какво направи!"
„Ти искаше бонуса!" — крещи му тя.
Бонуса за деца с ЕУ.
„Емоционални увреждания", вече знам какво е.
Спомени, спомени… Ах, с някои колекции спокойно бих се разделил, бих ги хвърлил в контейнера, ако можех.
Усмихвам се на мълчаливото семейство, на семейството на Прескът. После отново се замислям върху основния проблем — те.
Сега съм по-спокоен, тревогата е намаляла. Уверен съм, че като лъжливия ми баща, като уплашения Джейсън Стрингфелоу, отведен от полицията, като шестнайсетичните, пищящи в кулминацията на транзакция, моите преследвачи — те — скоро ще бъдат мъртви, прах. Пък аз ще продължавам да живея щастливо с моето двуизмерно семейство и моите съкровища тук, в Килера.
Моите войници, данните, скоро ще влязат в битка. Аз съм като Хитлер в бункера си в Берлин, когато е заповядал на телохранителите си от СС да посрещнат врага. Те са загинали, а данните са безсмъртни.
Наближава 23:00. Часът на новините. Трябва да разбера какво знаят те за убийството в гробището. Включвам телевизора.
Предават „на живо" от кметството. Заместник-кметът Рон Скот, мъж с осанка, обяснява, че полицията е създала специална оперативна група, за да разследва едно изнасилване и убийство отпреди няколко дни и извършено тази вечер друго убийство в едно гробище в Куинс. Двете престъпления изглеждали свързани.
Скот представя полицейски инспектор Джоузеф Малой, който „ще даде повече подробности".
Само че той не дава никакви подробности. Показва фоторобот на извършителя, който прилича на мен, колкото на още поне двеста хиляди други мъже в града.
Бял или цветнокож със светла кожа? Моля ви се!
Малой предупреждава хората да внимават:
— Подозираме, че извършителят използва методи за кражба на самоличност, за да се добере до жертвите си.
Да притъпи вниманието им.
„Внимавайте — предупреждава той, — с хора, които не познавате, но имат информация за покупките ви, банковите ви сметки, плановете ви за отпуска, пътните ви глоби."
— Дори за дреболии, на които обикновено не обръщате внимание.
В града току-що бил пристигнал експерт по информационно управление и безопасност от университета „Карнеги Мелън". Идните дни доктор Карлтън Соумс щял да помага на следователите, като ги съветва по въпросите на кражбите на самоличност. Смятат, че така най-лесно ще разкрият престъпника.
Соумс е типичен рошльо от някое градче в Средния Запад, който изненадващо се е оказал умен. Смутена усмивка. Костюм, леко изкривена на една страна вратовръзка. Позамазани очила, което личи от несиметричните им отблясъци. А колко ли е износена тази венчална халка? Доста, мога да се обзаложа. Прилича ми на ония мухльовци, които се женят млади.
Той мълчи и гледа журналистите и камерите като уплашено животно. Капитан Малой продължава:
— Във време, когато кражбите на самоличност зачестяват и последствията стават все по-тежки, ние сериозно приемаме задълженията си да защитаваме жителите на този град.
Репортерите скачат като озверели, засипват заместник-кмета, капитана и смаяния преподавател с въпроси, които и третокласник може да измисли. Малой се въздържа да коментира. „Следствена тайна" е основното му извинение.
Заместник-кметът Рон Скот уверява обществеността, че градът не е опасен и полицията прави всичко за сигурността на гражданите. Пресконференцията свършва бързо.
Връщаме се на обикновените новини, ако могат така да се нарекат. Развалени зеленчуци в Тексас. Някаква жена на капака на джип при наводнение в Мисури. Президентът бил настинал.
Изключвам телевизора и отивам в моя тъмен Килер, като се чудя как е най-добре да извърша тази транзакция.
Изведнъж ми хрумва нещо. Толкова е очевидно, че не ми се вярва. Но изненада, само три телефонни обаждания са достатъчни — до хотели около „Полис Плаза" 1 — за да открия къде се е регистрирал доктор Карлтън Соумс.
Четвърта част