„Търпи и мълчи. Това е правилото."
Професорът от телевизията и невъзпитаният задник бързо бяха забравени, когато портиерът слезе на тротоара, за да отвори вратата на лимузината. Успя добре да надникне в деколтето на гостенката; беше по-хубаво от бакшиш, макар че тя със сигурност щеше да му пусне нещо, нямаше съмнение.
Ех… можеше да напише книга за това.
34
Смъртта е нещо толкова елементарно.
Не разбирам защо хората така усложняват нещата. Във филмите например. Не съм любител на трилърите, но съм гледал доста. Понякога, когато изляза с някоя шестнайсетична, за да разсея скуката, за да поддържам фасадата или защото смятам да я убия по-късно, отиваме на кино. По-удобно е, отколкото на ресторант, защото не се налага да говориш много. Тогава гледам филма и си мисля: „Какво, по дяволите, показват на екрана? Какви са тези измислени начини за убиване?"
Защо трябва да използваш жици и електроника, сложни оръжия и планове, когато можеш да се промъкнеш зад някого и да го пребиеш с чук за трийсет секунди?
Елементарно. Ефикасно.
Не се заблуждавайте обаче, ченгетата са хитри (и по ирония ССД и „Инър-съркъл" доста им помагат). Колкото по-сложен е планът, толкова по-голяма е опасността да оставиш нещо, по което да те открият, или някой да те види.
Днес моят план за този шестнайсетичен, когото следвам по улиците на Долен Манхатън, е самата елементарност.
Вече не мисля за провала вчера и съм въодушевен. Имам нова мисия и тя ще добави още нещо към колекцията ми.
Следвайки жертвата, заобикалям шестнайсетични отляво и отдясно. Гледай ги само… Пулсът ми се ускорява. Главата ми започна да пулсира при мисълта, че самите тези шестнайсетични са колекции — на своето минало. Повече информация, отколкото можем да съберем. Все пак ДНК не е нищо друго освен база данни за телата ни и генетичното ни развитие в продължение на хилядолетия. Ако можехме да я включим в компютър, колко ли информация щяхме да източим? „Инър-съркъл" щеше да заеме цял град.
Зашеметяващо…
Но да не се разсейвам. Заобикалям една млада шестнайсетична, подушвам парфюма, който си е сложила тази сутрин в апартамента си на Стейтън Айлънд или в Бруклин в жалък опит да изглежда стилна, но е постигнала само евтина съблазнителност. Приближавам се зад жертвата, допирът на пистолета ме успокоява. Знанието е силно оръжие, но има и други, не по-малко ефективни.
— Ало, професоре, виждам раздвижване.
— Ъхъм — отговори Роланд Бел.
Гласът му прозвуча от радиостанцията в полицейския микробус, където Лон Селито и Рон Пуласки чакаха в засада с няколко полицаи от специалния отряд.
Бел, нюйоркски детектив, който от време на време работеше с Райм и Селито, отиваше от хотел „Уотър Стрийт" към „Полис Плаза" 1. Сега вместо дънки, работна риза и спортно яке носеше измачкан костюм, за да изиграе ролята на измисления професор Карлтън Соумс.
Или, както се беше изразил с провлачения си севернокаролински акцент: „Червейче на кукичка."
Бел прошепна по микрофончето на ревера си, добре скрит като миниатюрната слушалка в ухото му:
— На какво разстояние?
— На петдесетина крачки зад теб.
— Ъхъм.
Бел беше главният изпълнител в експертния план, който Линкълн Райм бе измислил въз основа на натрупаната информация за обект 522.
— Няма да се хване на компютърния капан, но умира от желание да получи повече информация — бе заявил криминологът. — Сигурен съм. Трябва ни друг вид капан. Да организираме пресконференция и да го подмамим да се покаже. Ще обявим, че сме наели външен експерт и ще поставим някого под прикритие.
— Ако гледа телевизия — измърмори Селито.
— О, със сигурност ще гледа новините, за да разбере как водим разследването. Особено след случая на гробището.
Трябваше им човек, който не е свързан с разследването на случай 522 — Роланд Бел беше винаги на линия, стига да не работеше по друга задача в момента. Райм се обади на един познат в университета „Карнеги Мелън", където няколко пъти беше изнасял лекции. Разказа му за убийствата и ръководството на учебното заведение, което беше прочуто с дейността си в областта на компютърните системи за сигурност, се съгласи да му помогне. Включиха в сайта на университета информация за доктор Карлтън Соумс.
Родни Шарнек подготви фалшиво професионално резюме за Соумс и го разпрати до няколко научни сайта в Интернет, после направи личен сайт на самия Соумс. Селито резервира стая за професора в хотел „Уотър Стрийт", организира пресконференция и всички зачакаха обект 522 да се хване на въдицата.