Пробвай да го убедиш да те пусне.
Пробвай да притъпиш бдителността му дотолкова, че да успееш да го убиеш с голи ръце." Джо Малой беше напълно способен да го направи.
След неколкостотин метра обект 522 му заповяда да спре в една уличка. Сложи плетена шапка на главата му и я нахлупи върху очите му. Добре. Голямо облекчение. „Докато не мога да го видя, няма опасност." Престъпникът върза ръцете му с водопроводно тиксо, после го претърси. Притисна рамото му и го накара да се свре в багажника на кола.
Вътре беше задушно, неудобно и тясно. Малка кола. Добре. Не миришеше на изгоряло масло. Не друсаше. Отбелязано. Не миришеше на кожа. Отбелязано. Малой се опита да следи накъде завиват, но беше невъзможно. Ослушваше се за особени звуци: бръмчене на автомобили, думкане на пневматичен чук. Нищо характерно. Крякане на чайки, корабна сирена. „Е, това няма да ти помогне много да определиш къде се намираш. Манхатън е остров. Измисли нещо полезно!… Чакай! Скърцащото серво на колата. Това е интересно. Запомни го."
Спряха след двайсетина минути. Малой чу тракане от затваряща се врата на гараж, голяма, с ръждясали панти или колела. Багажникът рязко се отвори и го стресна. Лъхна го застоял, но хладен въздух. Той се опита да вдиша дълбоко през плетената шапка.
— Излизай.
— Искам да поговорим за някои неща. Аз съм капитан…
— Знам какъв си.
— Имам голямо влияние в полицията. — Малой беше доволен от себе си. Гласът му звучеше спокойно. Разумно. — Можем да измислим нещо.
— Излизай.
Обект 522 му помогна да стъпи на гладкия под.
Накара го да седне.
— Сигурен съм, че нещо те измъчва. Но аз мога да ти помогна. Кажи ми защо извършваш тези престъпления.
Тишина. Какво щеше да стане сега? Щеше ли да получи възможност за борба? Или да продължава да опитва с думи? Сигурно вече бяха забелязали, че е изчезнал. Селито и Райм може би са се досетили какво е станало.
Тогава чу шум.
Какво беше?
Няколко изщраквания, после металически глас. Убиецът изпробваше някакво записващо устройство.
Друг шум — тракане на метал, като от събиране на инструменти.
Накрая — обезпокоително тътрене на нещо метално по бетона. Убиецът издърпа стола си толкова близо, че коленете им се допряха.
36
Ловец на глави.
Бяха хванали един проклет ловец на глави.
Или „специалист по залавяне на отклонили се лица", както ги коригира човекът.
— Как, по дяволите, е станало? — попита Линкълн Райм.
— Сега проверяваме — отговори Лон Селито, застанал в прахоляка и жегата пред строителния обект.
Мъжът, който бе проследил Роланд Бел, седеше на тротоара с белезници на ръцете. Не беше официално арестуван. Всъщност не беше извършил никакво закононарушение — имаше разрешително за пистолета и се беше опитал да задържи човек, когото мислел за престъпник, обявен за издирване. Селито обаче бе толкова ядосан, че нареди да му сложат белезници.
Роланд Бел също говореше по телефона, опитваше се да разбере дали хората му са видели обект 522 някъде в района. Засега обаче никой от ударните екипи не беше забелязал човек, отговарящ на откъслечните сведения за убиеца.
— Може и да е в Тимбукту — провлачено измърмори Бел, като затвори телефона си.
— Слушайте… — опита се да недоволства ловецът на глави.
— Млък! — изкрещя дебелият детектив за четвърти път. Отново заговори на Райм: — Проследи Роланд, застигна го и изглеждаше, че се кани да го застреля. Оказа се обаче, че действа по сигнал. Помислил Роланд за някой си Уилям Франклин. Двамата си приличат. Франклин живее в Бруклин и не се явил на дело за нападение и притежание на оръжие. Агентът го издирва от шест месеца.
— Пет-двайсет и две е инсценирал всичко. Намерил е Франклин в системата и е изпратил ловеца на глави да го търси, за да отвлече вниманието ни.
— Знам, Линк.
— Някой да е видял нещо, което може да ни послужи? Някой да ни е наблюдавал?
— Не. Роланд разпита хората си.
Мълчание. След няколко секунди Райм попита:
— Как е разбрал за клопката?
Това обаче не беше основният проблем. Единственият въпрос, чийто отговор го интересуваше сега, беше:
— Какво, по дяволите, е намислил?
За глупак ли ме мислят?
Да не би да си мислят, че спя?
Вече знаят за доставчиците на знание. За прогнозирането на действията на шестнайсетичните въз основа на поведението им и поведението на другите около тях. Това понятие е неразделна част от живота ми много, много отдавна. Би трябвало всеки да го има предвид. Как ще реагира съседът ми, ако направя това и това? Как ще реагира, ако направя онова? Как ще реагира някоя жена, ако я водите към непозната кола и в същото време се смеете? Или ако мълчите и бъркате в джоба си за нещо?