Естествено.
— Вече имаме Информация от файловете, които Рон свали — от свободното пространство на сървъра в ССД. Останалото още се анализира. Данните бяха… — Шарнек замълча и вероятно реши да избегне жаргонния термин, защото каза: —…доста объркани. Но вече събрахме някои фрагменти. Изглежда, че някой наистина е сглобявал досиета и ги е отварял. Знаем и псевдонима му — това е кодово име или прякор в мрежата. „Бегача". Засега това е всичко.
— Някаква идея кой може да е? Служител, клиент, хакер?
— Не. Обадих се на един приятел в Бюрото и проверих техния архив за известни псевдоними и имейл адреси. Откриха около осемстотин с прякор „Бегача", но никой не е в района на Ню Йорк. По-късно ще узнаем повече.
Райм накара Том да запише псевдонима в списъка на заподозрените.
— Ще проверим в ССД. Да видим дали името ще е познато на някого.
— Ами списъка с клиентите от диска?
— Дадох да го прегледат ръчно. Програмата, която написах, не върши работа. Има твърде много данни: различни продукти, карти за градския транспорт и за таксуване на магистралите. Повечето фирми са изтеглили информация за жертвите, но статистически засега никой не се очертава като вероятен извършител.
— Добре.
Прекъснаха връзката.
— Опитахме се, Райм — каза Сакс.
Опитахме се… Той вдигна вежди!
Телефонът иззвъня и на дисплея се изписа „Селито".
— Команда, вдигни телефона… Лон, има ли…
— Линк.
Нещо не беше наред. Гласът му звучеше тревожно.
— Друга жертва?
Селито се изкашля, преди да отговори:
— Убил е един от нашите.
Райм напрегнато погледна Сакс, която несъзнателно се беше навела по-близо до микрофона.
— Кой? Кажи ни.
— Джо Малой.
— Не — прошепна Амелия.
Линкълн затвори очи и облегна главата си на количката.
— Разбира се. Това е бил капанът, Лон. Планирал е всичко. — Той понижи глас: — Много ли е зле?
— Какво имаш предвид? — попита Сакс.
Райм прошепна:
— Не го е убил веднага, нали?
Гласът на Селито потрепери:
— Не, Линк.
— Кажи ми! — рязко попита Сакс. — За какво става дума?
Райм я погледна. В очите й се четеше ужас, който и двамата чувстваха.
— Планирал е удара, защото е искал информация. Измъчвал е Джо, за да я получи.
— О, Боже!
— Така ли е, Лон?
Дебелият детектив въздъхна. Покашля се.
— Да. Трябва да кажа, че положението е доста лошо. Използвал е инструменти. От количеството кръв мога да съдя; че Джо е издържал дълго. Мръсникът го е довършил с куршум.
Лицето на Сакс почервеня от гняв. Стисна пистолета си.
— Джо имаше ли деца? — попита през зъби.
Райм си спомни, че жената на капитана бе загинала преди няколко години.
— Дъщеря му е в Калифорния — отговори Селито. — Вече й се обадих.
— Добре ли си? — попита Сакс.
— Не, не съм.
Гласът на Селито отново потрепери. Райм не си спомняше да е бил толкова разстроен.
Спомни си гласа на Джо Малой, когато му се обади, след като бяха „забравили" да го информират за разследването. Капитанът не се разсърди и ги подкрепяше, въпреки че бяха действали зад гърба му.
Поставяше служебния дълг на първо място.
Обект 522 го беше измъчвал и го беше убил, защото е търсил информация. Проклетата информация…
В този момент обаче Райм някак мобилизира каменното спокойствие, което криеше дълбоко в себе си. Безстрастност, която според някои означаваше, че душата му е увредена, но той вярваше, че му помага да си върши по-добре работата.
— Добре, знаете какво означава това, нали? — спокойно попита той.
— Какво? — искаше да разбере Сакс.
— Обявява ни война.
— Война ли? — обади се Селито.
— Предизвиква ни. Не смята да се крие. Не смята да бяга. Той ни казва да вървим по дяволите. Ще се бие. И мисли, че ще му се размине. Уби един от началниците ни. О, да. Това е обявяване на война. И сега знае всичко за нас.
— Може би Джо не му е казал — отбеляза Сакс.
— Казал му е. Държал се е смело, но накрая му е казал. — Райм не искаше да си представя какво е преживял капитанът, докато се е опитвал да мълчи. — Не можем да го обвиняваме… Но сега всички сме застрашени.
— Трябва да докладвам пред началството — каза Селито. — Искат да знаят къде сме сбъркали. От самото начало не харесваха плана.
— Сигурен съм в това… Къде е станало?
— В един склад. В Челси.
— Склад… идеално за страдащ от вещомания. Има ли някаква връзка с него? Може би е работил там. Нали си спомняте, че носи удобни работни обувки? А може би от данните е научил, че е празен? Искам да знам всичко за този склад.