— Аз ще проверя — намеси се Купър. Селито му каза подробности за склада.
— Освен това трябва да се направи оглед — каза Райм и погледна Сакс, която кимна.
След като детективът затвори, криминологът попита:
— Къде е. Пуласки?
— Трябва да дойде от инсценировката с Роланд Бел.
— Да се обадим в ССД. Искам да знам къде са били всички заподозрени по време на убийството на Малой. Искам потвърждение от свидетели. Интересува ме кой не е бил видян в офиса. И този „Бегач". Искам да знам всичко за него. Мислиш ли, че Стърлинг ще ни съдейства?
— О, със сигурност.
Сакс си спомни колко отзивчив беше Стърлинг през цялото време. Тя включи телефона на високоговорител и набра номер.
Един от секретарите вдигна и Сакс се представи.
— Добър ден, детектив Сакс. Аз съм Джеръми. С какво мога да ви помогна?
— Трябва да говоря с господин Стърлинг.
— За съжаление в момента не може да се обади.
— Много е важно. Беше извършено още едно убийство. На полицай.
— Да, чух по новините. Много съжалявам. Изчакайте за момент. Мартин тъкмо влиза.
Чу се тих разговор, после от високоговорителчето прозвуча друг глас:
— Детектив Сакс, Мартин се обажда. Съжалявам за убийството. Но господин Стърлинг не е във фирмата.
— Много е важно да говоря с него.
— Ще му предам при първа възможност — спокойно отговори асистентът.
— Не можете ли да ме свържете с Марк Уиткъм или Том О'Дей?
— Един момент, моля.
След кратка пауза младежът отново се обади:
— Съжалявам, Марк също го няма. Том е на съвещание. Оставих им съобщения. Имаме друго обаждане, детектив Сакс. Трябва да затварям. Наистина съжалявам за колегата ви.
— „Ти, която по света се луташ уморена, нима не осъзнаваш колко важна си за мене…"
Седнала на една пейка с лице към Ийст Ривър, Пам Уилоуби почувства, че сърцето й се свива, а дланите й започват да се изпотяват.
Погледна Стюарт Евърет, застанал зад нея, осветен от яркото слънце над Ню Джърси. Беше със синя риза, дънки, спортно яке и кожена чанта през рамо. Момчешкото му лице, гъстата кестенява коса, тънките устни, сякаш готови за усмивка, която рядко се появяваше.
— Здравей — каза тя весело.
Ядоса се на себе си, защото искаше гласът й да прозвучи строго.
— Здравей. — Той погледна на север, към основата на Бруклинския мост. — Фултън Стрийт.
— Стихотворението ли? Знам. „Преминаване с бруклинския ферибот".
От „Тревици", един шедьовър на Уолт Уитман. След като веднъж Стюарт Евърет спомена пред класа, че това е любимата му антология със стихотворения, тя си беше купила едно скъпо издание. Мислеше си, че така ще станат още по-близки.
— Не съм го преподавал в училище. Откъде го знаеш?
Пам не отговори.
— Може ли да седна?
Тя кимна.
Поседяха мълчаливо. Тя усети миризмата на одеколона му. Почуди се дали е подарък от жена му.
— Приятелката ти сигурно ти е казала за мен.
— Да.
— Хареса ми. Когато ми се обади първия път, леле… уплаших се да не ме арестува.
Пам се усмихна.
— Не беше доволна от положението — продължи Стюарт. — Но това е добре. Тя е загрижена за теб.
— Амелия е най-добрата.
— Не мога да повярвам, че е полицайка.
„Полицайка, която проверява гаджето ми… Все пак не е толкова лошо да живееш в заблуда — помисли си Пам. — Информацията е кофти нещо."
Той хвана ръката й. Прииска й се да се дръпне, но не можеше да го направи.
— Слушай, нека да го обсъдим.
Тя остана загледана в далечината; не й се стори добра идея да погледне кафявите му очи под тежките клепачи. Продължи да наблюдава реката и пристанището на другия бряг. Още имаше фериботи, но повечето бяха или частни, или товарни. Тя често седеше на брега и ги гледаше. Принудена да живее скрита дълбоко в горите на Средния Запад с лудата си майка и пасмина десни фанатици, Пам обожаваше реките и океаните. Бяха открити, свободни и постоянно в движение. Тази мисъл я успокояваше.
— Не бях честен с теб, знам. Но връзката ми с жена ми не е това, което изглежда. Вече не спя с нея. Не сме го правили отдавна.
„Това ли е първото, което един мъж казва в такива ситуации?" — почуди се Пам. Тя дори не се беше замисляла за секса, достатъчно й беше, че е женен.
— Не исках да се влюбвам в теб — продължи той. — Мислех, че ще сме само приятели. Но се оказа, че ти не си като другите момичета. Ти запали нещо в мен. Красива си, това се вижда, но също… също… много приличаш на Уигман. Нестандартна. Романтична. Поетична по свой начин.