38
Мел Купър се намръщи:
— За склада… в който беше убит Джо. Бил е нает от някакво издателство за складиране на хартия за рециклиране, но от месеци не е бил използван. Странното обаче е, че собствеността не е ясна.
— Какво означава това?
— Проверих всички документи. Даден е под наем на верига от три компании и е собственост на една корпорация от Делауер — която пък е собственост на една нюйоркска корпорация. Крайният собственик изглежда, че е в Малайзия.
Обект 522 обаче е знаел всичко това и че е безопасно да изтезава жертвата си там. Как? Защото той беше човекът, който знае всичко.
Телефонът иззвъня и Райм погледна номера на дисплея. „Разследване 522 е в задънена улица — помисли си, — дано поне тези новини да са добри."
— Кажете, инспектор Лонгхърст.
— Детектив Райм. Обаждам се само да ви информирам. Тук нещата се развиват доста добре.
Гласът й издаваше вълнение. Обясни, че Д'Естурн — агентът от френските тайни служби, работещ с екипа — спешно отишъл в Бирмингам, където се свързал с някакви алжирци от мюсюлманската общност в Уест Бромич. Научил, че американецът си извадил фалшив паспорт и транзитна виза през една северноафриканска страна, за да пътува за Сингапур. Оставил голямо капаро и му обещали, че всичко ще е готово за утре вечер. Щом вземел документите, щял да отиде в Лондон, за да довърши работата.
— Хубаво — подсмихна се Райм. — Това означава, че Логан вече е там. Не мислите ли? Имам предвид в Лондон.
— Със сигурност — съгласи се Лонгхърст. — Ще се опита да извърши убийството утре, когато нашият двойник ще се срещне с хората от МИ-5 в тайната квартира.
— Точно така.
Ричард Логан бе поръчал документите и беше платил голямо капаро, за да отклони вниманието на екипа към Бирмингам, а в същото време се беше върнал в Лондон за поръчковото убийство на преподобния Гуудлайт.
— Какво казват хората на Дани Крюгер?
— Че лодката ще го чака на южното крайбрежие, за да го извози за Франция.
Да го извози… Изразът хареса на Райм. Тук ченгетата не говореха така.
Отново се замисли за тайната квартира край Манчестър. И за проникването в организацията на Гуудлайт в Лондон. Имаше ли нещо, което той можеше да види, ако беше участвал в огледа с помощта на видеокамера? Някоя дреболия, която екипът бе пропуснал, а можеше да им подскаже точно къде и за кога убиецът планира удара си? Дори да е имало, вече нямаше начин да се открие. Сега можеше само да се надява, че предположенията му са правилни.
— Как сте се подготвили?
— Десет полицаи на мястото на нападението. Цивилни и с камуфлаж.
Лонгхърст добави, че Дани Крюгер, французинът и още един член на специалния отряд са взели мерки да бъдат „добре забелязани" в Бирмингам. Освен това били засилили охраната на Гуудлайт — нямаха сведения, че убиецът е узнал къде се крият, но не искаше да рискува.
— Скоро ще има развитие, детективе.
Точно когато затваряше телефона, компютърът му изпиука.
> Г-н Райм?
Думите се появиха на монитора пред него. Беше се отворило малко прозорче. Показваше поглед към хола на Амелия Сакс, видян през уебкамера. Пам седеше пред компютъра и пишеше съобщения на клавиатурата.
Той заговори на системата за разпознаване на гласа и думите му се появиха изписани на монитора:
> Здраве й памка си?
Проклет компютър! Може би трябваше да накара цифровия им гений Родни Шарнек да инсталира друга система.
Пам обаче разчете съобщението без проблем.
> добре — написа тя. — а вие как сте?
> И аз съм добре.
> амелия там ли е?
> Не се таена вън.
> © кофти. искам да говоря с нея. обадих се но не вдига.
> Мо галида…
По дяволите. Райм въздъхна и пробва друго:
> Можем ли да ти помогнем с нещо?
> не. благодаря — на монитора Пам погледна мобилния си телефон. Отново вдигна очи към компютъра и написа: — рейчъл на тел. идвам след 1 мин.
Остави уебкамерата, но се обърна с гръб и заговори по телефона. Вдигна голяма ученическа чанта в скута си, отвори я и започна да рови. Намери някаква тетрадка. Започна да чете нещо.
Райм се канеше да погледне към белите дъски, но нещо привлече погледа му към прозорчето от уебкамерата.
Нещо не изглеждаше наред.
Той се намръщи и се приближи с количката.
Не!
В апартамента на Сакс имаше и друг човек. Възможно ли беше. Трудно беше да каже, но той присви очи и се вгледа… да, някакъв мъж се криеше в коридора, на няколко метра от Пам.
Райм приближи лицето си до монитора колкото можеше. Лицето на мъжа не се виждаше, скрито под периферията на шапката му. Държеше нещо. Пистолет? Нож?