— Том!
Болногледачът не го чу. Разбира се — беше излязъл да изхвърли боклука.
— Команда, набери апартамента на Сакс.
Слава Богу, компютърното устройство направи точно каквото се искаше от него.
На екрана Пам погледна към телефона до компютъра. Но не вдигна. Къщата не беше нейна — щеше да остави да се включи телефонният секретар. Тя продължи да говори по мобилния си.
Мъжът се показа от коридора, но лицето му все така не се виждаше от шапката. Тръгна към Пам.
— Команда, компютърно съобщение!
На екрана се появи празно правоъгълниче.
— Команда, пиши: „Пам, удивителен знак." Команда, изпрати.
> Памук див и телен знак.
Мамка му!
— Команда, пиши: „Пам, опасност, бягай." Команда, изпати.
Съобщението се изпрати почти правилно написано.
„Пам, моля те, прочети го! — мълчаливо се замоли Райм. — Погледни екрана!"
Момичето обаче беше улисано в разговора. Лицето му вече не изглеждаше толкова безгрижно. Говореха си за нещо сериозно.
Райм се обади на 911 и телефонистката го увери, че патрулната кола ще бъде в апартамента на Сакс след пет минути. Но непознатият мъж можеше да достигне Пам за секунди, а тя не подозираше, че той е зад нея.
Линкълн беше сигурен, че това е обект 522. Той бе изтезавал Малой, за да изтръгне информация за всички останали от екипа. Амелия Сакс беше първа в списъка му. Само че нямаше да пострада Сакс, а едно невинно момиче.
Сърцето на Райм биеше лудо и той го усещаше като мъчителна, пулсираща болка в слепоочията. Опита отново да позвъни.
— Здравейте, аз съм Амелия. Моля, оставете съобщение след сигнала.
— Команда, пиши: „Пам, обади ми се, точка. Линкълн, точка." Команда, изключване.
Какво щеше да й каже да направи, ако му се обади? Сакс имаше оръжия вкъщи, но той не знаеше къде ги държи. Пам беше в добра спортна форма и мъжът не изглеждаше много по-едър от нея. Но сигурно беше въоръжен. Пък и от мястото, където се намираше, можеше спокойно да увие въже около врата й или да забие нож в гърба й, без тя да го усети, че се приближава.
Щеше да стане пред очите на Райм.
Накрая тя се завъртя към компютъра. Щеше да види съобщението.
„Добре, завърти се още."
Райм видя сянка на пода в дъното на стаята. Убиецът се приближаваше.
Все още говорейки по телефона, Пам се наведе към компютъра, но гледаше не монитора, а клавиатурата.
„Погледни нагоре! — мислено крещеше Райм. — Моля те! Прочети проклетото съобщение!"
Но както повечето деца в наши дни, на Пам не й трябваше да гледа екрана, за да се увери, че пише правилно. Притиснала мобилния телефон между бузата и рамото си, свела очи към клавиатурата, тя бързо натисна няколко клавиша.
> ще бягам. 4ао гн Райм ©
Прозорчето от уебкамерата се затвори.
На местопрестъплението Амелия Сакс се чувстваше неудобно с белия гащеризон, бонето и високите обувки. Клаустрофобията й се засилваше, повдигаше й се от миризмата на стара хартия, кръв и пот в склада.
Не познаваше добре капитан Джоузеф Малой, но той беше, както се бе изразил Лон Селито, „един от нашите", и тя се ужасяваше от онова, което обект 522 му беше сторил. Почти бе приключила с огледа и изнесе пликовете с улики от склада, безкрайно щастлива, че вече е на открито, макар че навсякъде миришеше на дизелови изпарения.
В ушите й звучеше гласът на баща й. Веднъж като малка бе надникнала в спалнята на родителите си и го беше заварила с полицейска униформа да бърше сълзите си. Това я разтревожи — никога не го беше виждала да плаче. Той й направи знак да влезе. Хърман Сакс винаги бе прям с дъщеря си. Накара я да седне на стола до леглото и й обясни, че негов приятел и колега загинал, докато се опитвал да залови крадец.
— Ейми, в този занаят всички сме едно семейство. Прекарваш повече време с колегите си, отколкото със съпругата и децата си. Всеки път, когато някой със синя униформа си отиде, умира и частица от тебе. Няма значение дали е регулировчик или началник, всички сме семейство и болката е същата, както ако е умрял близък човек.
Сега тя също чувстваше болката, за която й бе говорил. Чувстваше я дълбоко в себе си.
— Свърших — каза на другите криминолози, които чакаха до микробуса.
Беше направила огледа сама, но колегите й от Куинс бяха направили снимки и видеозаписи и бяха огледали вторичните местопрестъпления — местата, от които убиецът най-вероятно беше дошъл и избягал.
Сакс кимна на съдебната лекарка и помощниците й:
— Можете да го карате.