Санитарите, с дебели зелени ръкавици и гащеризони, влязоха. Докато събираше пликовете в картонените кутии, с които щеше да ги занесе у Райм, Сакс спря.
Някой я наблюдаваше.
Чу потракване — на метал върху метал, бетон или стъкло — от една пуста уличка. Погледна бързо и й се стори, че някой се крие до порутената товарна рампа на изоставена фабрика.
Търси добре, но си пази гърба…
Спомни си гробището; убиеца, маскиран с крадена полицейска фуражка, който я гледаше. Изпита същото безпокойство. Остави пликовете с улики и навлезе в уличката, като държеше ръката си върху пистолета. Не видя никого.
„Сторило ми се е."
— Детективе? — извика един от техниците.
Тя продължи да върви. Зад онова прашно стъкло не се ли виждаше нечие лице?
— Детективе — по-настойчиво извика колегата й.
— След малко идвам — раздразнено отговори тя.
— Извинявайте. Търсят ви по телефона. Детектив Райм.
Тя винаги изключваше мобилния си телефон, когато извършваше огледи, за да не се разсейва.
— Кажете му, че веднага ще му се обадя.
— Детективе, казва, че се обажда за Пам. В апартамента ви е станало нещо. Спешно е.
39
Амелия Сакс бързо изтича вътре, без да обръща внимание на болките в ставите си.
Подмина полицаите на вратата, без дори да им кимне.
— Къде е?
Единият посочи към хола.
Сакс се втурна в стаята… и завари Пам на дивана. Момичето я погледна, лицето му беше пребледняло.
Полицайката седна до нея.
— Добре ли си?
— Да. Само малко се уплаших.
— Нищо ли ти няма? Може ли да те прегърна?
Пам се засмя и тя я притисна до себе си.
— Какво стана?
— Някой е разбил апартамента ти. Беше тук. Господин Райм го видял по уебкамерата зад мен. Опитваше се да ме предупреди по телефона. На петото позвъняване вдигнах и той ми каза да започна да крещя и да бягам.
— Така ли направи?
— Не съвсем. Изтичах в кухнята и грабнах един нож. Много бях ядосана. И той избяга.
Сакс погледна детектива от местния участък, набит чернокож, който каза с плътен баритон:
— Когато дойдохме, беше избягал. Съседите не са видели нищо.
Значи наистина си беше въобразила, че вижда някого в уличката до склада, където бе убит Джо Малой. Или може би е било някое хлапе или клошар, любопитен да види какво правят ченгетата. След убийството на Малой обект 522 бе дошъл в нейния апартамент: да търси информация, улики или да довърши започнатото — да я убие.
Сакс обиколи къщата с детектива и Пам. Бюрото беше разровено, но нищо не липсваше.
— Първо си помислих, че е Стюарт. — Пам си пое въздух и добави: — Аз скъсах с него.
— Наистина ли?
Момичето кимна.
— Добре… Но не е бил той, нали?
— Не. Носеше други дрехи и имаше различно телосложение. Освен това Стюарт може да е мръсник, но никога не би разбил чужда къща.
— Видя ли го добре?
— Не. Обърна се и побягна, преди да успея.
Пам беше видяла само дрехите му.
Детективът обясни, че е описала крадеца като мъж, бял или цветнокож със светла кожа, среден на ръст, носел сини дънки и тъмносиньо карирано яке. След като научил за уебкамерата, полицаят се беше обадил и на Райм, но криминалистът беше видял само неясен силует в коридора.
Намериха прозореца, през който е проникнал. Сакс имаше алармена система, но Пам я беше изключила.
Амелия се огледа. Гневът и ужасът от жестоката смърт на Малой се смениха със същото безпокойство и чувство за уязвимост, които я измъчваха на гробището, в склада, в ССД… всъщност навсякъде, откакто бяха започнали да преследват обект 522. Като на местопрестъплението при къщата на Леон. Наблюдаваше ли я сега?
Сакс видя някакво движение зад прозореца, проблясък… Дали беше от поклащащите се от вятъра листа пред близките прозорци, отразяващи бледата светлина?
— Амелия? — тихо попита Пам, като също се огледа неспокойно. — Добре ли си?
Това я върна в действителността. „Залавяй се за работа. И то бързо! Убиецът е идвал тук — наскоро. По дяволите, намери нещо полезно!"
— Да, милинка. Добре съм.
Един униформен полицай от участъка попита:
— Детективе, искате ли някой от криминолозите ни да погледне?
— Не, благодаря — отвърна Сакс, като погледна Пам и се усмихна напрегнато. — Сама ще се справя.
Сакс извади преносимия си комплект за огледи от багажника на колата и с Пам заедно огледаха.
Е, Сакс търсеше улики, а Пам, застанала извън периметъра на огледа, показваше къде е бил убиецът. Макар че гласът й трепереше, говореше спокойно и ясно.