Изтичах в кухнята и грабнах един нож…
Понеже Пам беше при нея, Сакс помоли един от полицаите да пази в градината — откъдето бе избягал убиецът. Това не разсея съвсем притесненията й — имайки предвид невероятната способност на обект 522 да шпионира жертвите си, да научава всичко за тях, да се промъква, без да го усетят. Искаше да извърши огледа и да отпрати Пам възможно най-скоро.
Напътствана от момичето, тя претърси местата, където беше стъпвал убиецът. Не намери обаче никакви следи. Той бе използвал ръкавици или не беше пипал нищо, а по специалната леплива лента не се събраха никакви частици.
— Откъде мина навън? — попита Сакс.
— Ще ти докажа. — Пам погледна лицето на полицайката, което явно издаваше нежеланието й да излага момичето отново на опасност. — По-добре ще е аз да те заведа.
Сакс кимна и двете излязоха в двора. Тя се огледа внимателно. Попита полицая:
— Нещо подозрително?
— Не. Но когато човек очаква да го следят, му се привиждат Какви ли не неща.
— Разбрах.
Той посочи един ред тъмни прозорци от друга страна на уличката, после към гъст храсталак от азалии и чемшири.
— Проверих там. Няма нищо. Но ще продължа да наблюдавам.
— Благодаря.
Пам заведе Сакс по пътя, откъдето беше избягал обект 522, и полицайката започна огледа.
— Амелия?
— Какво?
— Бях голяма глупачка. Като ти наговорих онези неща вчера. Бях отчаяна, нали разбираш? Уплашена… Та исках да ти кажа… Извинявай.
— Напротив, беше съвсем сдържана.
— Не бях сдържана.
— Любовта ни кара да правим странни неща, миличка.
Пам се засмя.
— Ще поговорим за това по-късно. Може би довечера, зависи как се развива разследването. Ще си направим вечеря.
— Добре, чудесно.
Сакс продължи огледа, като се опитваше да преодолее тревогата си, че убиецът може още да е наблизо. Но въпреки усилията й търсенето се оказа безрезултатно. Дворът бе покрит главно с чакъл и тя не намери следи от обувки — само една близо до вратата, откъдето беше излязъл на улицата. Единственият отпечатък бе от предната част на обувката (беше тичал) — неизползваем за разпознаване. Не откри пресни следи от автомобилни гуми.
Когато се върна в двора обаче, забеляза нещо да проблясва сред бръшляна и зимзелена, с които беше покрита земята — на място, където лесно би могло да изпадне от джоба на обект 522 при бягството му към вратата.
— Намери ли нещо?
— Може би.
Сакс извади пинсети и вдигна парченцето хартия. Върна се в къщата и го постави на преносима изследователска масичка. Напръска листчето с нинхидрин, после си сложи очила и го облъчи с ултравиолетова лампа. За съжаление нямаше пръстови отпечатъци.
— Има ли полза? — попита Пам.
— Може би. Няма да ни посочи къде живее, но и повечето улики не дават такава точна информация. Ако нещата бяха толкова ясни — добави Сакс с усмивка, — нямаше да има нужда от хора като мен и Линкълн. Ще трябва да го изследваме по-добре.
Извади сандъчето си с инструменти, взе бормашината и поправи счупения прозорец. Заключи и пусна алармата.
Беше се обадила на Райм да му каже, че Пам е добре, но сега искаше да му съобщи за откритието си. Извади мобилния си телефон, но преди да се обади, спря на тротоара и се огледа.
— Какво има, Амелия?
Тя прибра телефона в калъфа си.
— Колата ми.
Шевролетът й го нямаше. Обзе я тревога. Огледа улицата, като държеше ръката си върху пистолета. Тук ли беше убиецът? Той ли бе откраднал колата й?
Полицаят тъкмо излизаше от двора и тя го попита дали е видял някого.
— Онази кола ли, старата? Ваша ли е?
— Да. Мисля, че престъпникът я е откраднал.
— Съжалявам, детективе, вдигнаха я с паяк. Ако знаех, че е вашата, щях да ги спра.
Вдигнали я? Може би беше забравила да остави полицейската си карта на таблото.
С Пам се качиха на очуканата хонда сивик на момичето и отидоха в местния участък. Сержантът на пропуска, който й беше познат, вече знаеше за проникването в апартамента й.
— Здравей, Амелия. Момчетата разпитаха всички в квартала. Никой не е видял извършителя.
— Слушай, Вини, вдигнали са ми возилото. Беше до противопожарния кран срещу къщата ми.
— Служебна кола ли?
— Не.
— Шевролетът ти?
— Да.
— О, не. Кофти работа.
— Казаха ми, че са го вдигнали с паяк. Не помня дали съм оставила служебната си карта на таблото.
— Пак трябваше да проверят номера, да видят на чие име се води. Мамка му, лайняна работа. Извинявам се, госпожице.