— Том, някакъв напредък?
— Не — отговори болногледачът.
— Мамка му. — Райм се сети нещо. — Лон, обади се на Роланд Бел. Мисля, че имаме нужда от охрана. Пет-двайсет и две се опита да нападне Пам. Следи Амелия. — Кимна към тъмния монитор. — Знае за нас. Искам охрана за майката на Амелия. Приемното семейство на Пам. Къщата на Пуласки, майката на Мел. За твоя апартамент също, Лон.
— Мислиш ли, че е чак толкова опасно? — Попита дебелият детектив; после поклати глава. — Какви ги говоря. Разбира се, че е опасно.
Записа адресите и телефонните номера, обади се на Бел и го накара да изпрати охрана. След като затвори, каза:
— Ще отнеме няколко часа, но ще се уреди.
Силно тропане от външната врата прониза тишината. Все още с телефона в ръка, Том тръгна да отвори.
— Чакай! — извика Райм.
Болногледачът спря.
— Пуласки, върви с него.
Райм кимна към пистолета на кръста на младия полицай.
— Добре.
Двамата излязоха. Райм чу тих разговор и след малко двама мъже с костюми, къси коси и сериозни лица влязоха, като огледаха любопитно помещението — първо Райм, после останалата част от лабораторията — изненадани от голямото количество научна апаратура, от липсата на светлина или, по-вероятно, и от двете.
— Търсим лейтенант Селито. Казаха ни, че е тук.
— Аз съм. Какви се вие?
Двамата показаха служебните си карти и се представиха — бяха детективи от Нюйоркското полицейско управление, от Вътрешния отдел.
— Лейтенанте — каза по-възрастният от двамата. — Имаме заповед да конфискуваме полицейската ви значка и оръжието ви. Резултатите бяха потвърдени.
— Извинявайте, за какво говорите?
— Временно сте отстранен от служба. Засега няма да ви арестуваме, но ви съветваме да се обърнете към адвокат — собствен, ако имате, или от служебните защитници.
— Какво означава това, по дяволите?
По-младият полицай се намръщи:
— Тестът за наркотици.
— Какво?
— Не е нужно да отричате. Ние само изпълняваме заповеди. Конфискуваме значки и оръжие и уведомяваме заподозрените, че са отстранени от работа.
— Какъв тест, по дяволите?
Двамата полицаи се спогледаха. Очевидно досега не им се беше случвало такова нещо.
Разбира се, че не им се беше случвало. Това също бе инсценирано от обект 522, досети се Райм.
— Детективе, не е необходимо да се преструвате…
— Приличам ли на човек, който се преструва, по дяволите?
— Според заповедта за лишаване от правомощия миналата седмица сте се явили на тест за наркотици. Резултатите излязоха и показват значителни количества наркотици в кръвта ви. Кокаин, хероин и халюциногени.
— Явих се на теста заедно с всички други от управлението. Резултатите не могат да са положителни, защото не употребявам никакви наркотици. Никога не съм вземал наркотици. Освен това… Ох, по дяволите! — Дебелият детектив се намръщи. Посочи с пръст брошурата на ССД. — Те теглят информация от фирмите, които правят тестовете. Този негодник е проникнал в системата и е променил досието ми. Резултатите са фалшиви.
— Трудно би могло да се направи.
— Е, някой го е направил.
— Можете да кажете на адвоката си и да го използвате в своя защита. Сега ни дайте значката и оръжието си, ако обичате. И попълнете тези документи. Надяваме се, че няма да създавате проблеми. Нали не искате да утежнявате положението си?
— Мамка му. — Дебелият полицай им подаде оръжието си — старомоден револвер — и значката си. — Дайте ми проклетите документи.
Селито дръпна листата от ръцете на по-младия полицай. По-възрастният попълни разписка за изземане и му я подаде. После извади патроните от револвера и ги прибра в дебел хартиен плик.
— Благодаря, детективе. Приятен ден.
След като си тръгнаха, Селито извади мобилния си телефон и се обади на началника на Вътрешния отдел. Нямаше го, затова той остави съобщение. После телефонира в собствения си кабинет. Секретарката, която обслужваше него и още няколко детективи в отдел „Тежки престъпления", явно вече знаеше новината.
— Знам, че са глупости! Какво са направили?… О, чудесно. Ще ти се обадя, когато разбера какво става.
Затвори телефона толкова ядно, че Райм се почуди дали не го е счупил. Криминалистът вдигна вежди.
— Конфискували са всичко от бюрото ми — каза Селито.
— Как, по дяволите, можеш да се бориш срещу такъв човек? — попита Пуласки.
Мобилният телефон на Селито отново иззвъня. Беше Родни Шарнек. Селито го включи на високоговорител.