— Защо не ви работи стационарният телефон? — поинтересува се компютърният специалист.
— Мръсникът ни спря тока. Опитваме се да оправим нещата. Какво има?
— Обаждам се за списъка с клиентите на ССД. Открихме нещо. Един от клиентите е теглил информация за всички жертви и уличените за престъпленията в деня преди всяко убийство.
— Как се казва?
— Някой си Робърт Карпентър.
— Добре — измърмори Райм. — Какво знаем за него?
— Имам само информацията от таблицата. Собственик е на фирма със седалище в Централен Манхатън. „Асошиейтид Уеърхаузинг". Фирма за складове и съхранение на стоки.
„Складове"? Райм се замисли за мястото, където беше убит Джо Малой. Дали имаше връзка?
— Имаш ли адреса му?
Компютърният специалист го продиктува.
След като приключиха разговора, Райм забеляза, че Пуласки се мръщи.
— Мисля, че го видяхме в ССД.
— Кого?
— Карпентър. Когато ходихме вчера. Имаше среща със Стърлинг. Не изглеждаше доволен.
— Доволен? В какъв смисъл?
— Не знам. Просто останах с такова впечатление.
— Не помага — измърмори Райм. — Мел, провери този Карпентър.
Купър се обади в центъра по мобилния си телефон. Проведе неколкоминутен разговор, като отиде на по-светло до прозореца и си записваше. Затвори и се обърна към Райм:
— Знам, че не харесваш тази дума, но наистина звучи интересно. Накарах да проверят в архива. Робърт Карпентър. Живее в Горен Ийстсайд. Неженен. И чуй това, има досие. Измами с кредитни карти и чекове. Лежал е шест месеца в „Уотърбъри". Арестуван е за рекет. По-късно обвиненията били оттеглени, но когато отишли да го арестуват, побеснял. Нападнал един полицай. Съгласили се да не го съдят за това, ако се подложи на лечение за ЕУ.
— Емоционални увреждания? — Райм кимна. — И фирмата му държи складове. Идеално за вещоман… Добре, Пуласки, проучи къде е бил този Карпентър по време на проникването в къщата на Амелия.
— Да, сър.
Пуласки понечи да набере, когато мобилният му телефон иззвъня. Той погледна номера на дисплея и се обади:
— Здравей, мила… Какво?… Джени, успокой се…
О, не… Линкълн Райм се досети, че обект 522 е атакувал и на друг фронт.
— Какво? Къде си?… Успокой се, станала е грешка. — Гласът на новобранеца трепереше. — Ще се погрижа… Дай ми адреса… Добре, веднага идвам.
Затвори рязко телефона.
— Трябва да вървя.
— Какво е станало? — попита Райм.
— Арестували са Джени. От Бюрото по имиграцията.
— Имиграционните?
— Била обявена за издирване. Твърдят, че е незаконен емигрант и представлява заплаха за националната сигурност.
— Ама тя не е ли…
— Нашите прапрадядовци са американски граждани — повиши глас Пуласки. — Боже! — В очите му се изписа ужас. — Брад е у майката на Джени, но бебето е с нея. Ще ги закарат в ареста… и могат да вземат малката! Ако го направят… Ох! — Лицето му изразяваше отчаяние. — Трябва да тръгвам.
Очите му говореха, че нищо няма да го спре да отиде при жена си.
— Добре. Върви — каза Райм. — Късмет.
Младежът излезе тичешком.
Райм затвори очи за момент.
— Прицелва се точно като снайперист. — Намръщи се. — Поне Сакс ще дойде всеки момент. Тя може да провери Карпентър.
В този момент ново думкане разтърси външната врата.
Райм отвори очи. Какво сега?
Този път обаче не беше прекъсване от обект 522.
Двама криминолози от главната лаборатория в Куинс донесоха голяма картонена кутия, която Сакс им беше дала, преди да тръгне спешно към апартамента си. Това трябваше да са уликите от мястото на убийството на Малой.
— Здравейте, детективе. Знаете ли, че звънецът ви на работи? — Единият се огледа. — Май и лампите ви не светят.
— Много добре знам — хладно отговори той.
— Е, както и да е. Заповядайте.
След като полицаите излязоха, Мел Купър постави кутията на лабораторната маса; извади уликите и цифровия фотоапарат, с който Сакс беше направила снимки на местопрестъплението.
— Колко навреме — саркастично измърмори Райм, като посочи с брадичката си тъмния компютърен монитор. — Можем да гледаме чипа на слънчева светлина.
Погледна уликите — отпечатък от обувка, листа от някакво растение, тиксо и пликчета с микроследи. Трябваше да ги изследват възможно най-скоро — това не бяха подхвърлени улики и можеха да ги насочат към истинския убиец. Без апаратурата обаче нямаше как да направят анализ и да проверят в базите данни; пликчетата не можеха да послужат за нищо.
— Том — извика Райм, — какво става с тока?