— Който ме заплашваше с пистолет, без да се представи — възрази Пуласки. — След като…
„Отдел за законов надзор". Райм никога не беше чувал за такова подразделение. Но в сложната система на Службата за национална сигурност организациите никнеха и изчезваха като гъби.
— Мислех, че сте служители на ССД.
— Имаме хора в ССД, но сме федерални служители.
„Какво, по дяволите, е правил Пуласки?" — запита се Райм. Радостта му, че вижда младия полицай жив, бързо се смени с раздразнение.
Новобранецът понечи отново да заговори, но Броктън го накара да замълчи. Райм обаче се сопна:
— Оставете го да говори.
Броктън се подвоуми. Очите му излъчваха спокойствие, което подсказваше, че каквото и да каже Пуласки или който и да е друг, това ни най-малко не го засяга. Накрая кимна.
Новобранецът разказа на Райм как се е срещнал с Уиткъм, като се е надявал той да му помогне за освобождаването на Джени от ареста. Уиткъм поискал да саботира разследването на обект 522, после, след като той отказал, го заплашил с оръжие. Пуласки ударил Уиткъм в лицето с ръкохватката на пистолета си.
Райм гневно погледна Броктън и Глен:
— Защо се бъркате в разследването ни?
Броктън явно едва сега забеляза, че Райм е парализиран, но бързо се абстрахира от това. Заяви спокойно:
— Опитахме по по-деликатен начин. Ако полицай Пуласки се беше съгласил, нямаше да се наложи да използваме такива мерки… Това разследване причини главоболия на много хора. През цялата тази седмица трябваше да имам срещи с хора от Конгреса и Министерството на правосъдието. Наложи се да отменя всичко и да се върна тук, за да се оправям с тази проклета каша… Така, информацията за това, което ще ви кажа, не трябва да излиза от тази стая. Разбрахме ли се?
Райм неохотно потвърди, Купър и Пуласки — също.
— Отделът за законов надзор анализира рисковете и осигурява охрана на частни компании, които са евентуални цели за терористи. Това са фирми, важни за инфраструктурата на страната. Нефтени и авиационни компании, банки. Информационни доставчици като ССД. Имаме внедрени агенти в тях.
Сакс бе казала, че Броктън прекарвал много време във Вашингтон. Това обясняваше защо.
— Защо тогава лъжете? Защо се представяте за служители на ССД? — измърмори Пуласки.
Райм никога не беше виждал младежа ядосан. Сега явно кипеше от гняв.
— Не искаме да се набиваме на очи — обясни Броктън. — Разбирате защо нефтопроводите, фармацевтичните компании и заводите за преработка на хранителни продукти са примамливи цели за терористите. Замислете се обаче какво може да се направи с информацията, която се съхранява в ССД. Ако компютрите им се развалят, цялата икономика ще рухне. А какво ще стане, ако терористи се доберат до информация за навиците на изтъкнати политици и бизнесмени и други лични данни, които се пазят в „Инър-съркъл"?
— Вие ли подменихте резултатите от изследването за наркотици на Лон Селито?
— Не, трябва да го е направил вашият заподозрян… този Пет-двайсет и две — отговори инспектор Глен. — Той стои и зад арестуването на съпругата на полицай Пуласки.
— Защо искате да прекратите разследването? — измърмори Пуласки. — Не разбирате ли колко е опасен този човек?
Говореше на Марк Уиткъм, но заместник-началникът на Отдела за законов надзор още стоеше с поглед, забит в земята, и мълчеше.
— Според нашите изследвания той е еднодневка — отговори Глен.
— Какво?
— Аномалия. Случайно явление — поясни Броктън. — ССД анализира ситуацията. Профилът и прогнозирането ни показаха, че е възможно такъв социопат да се възползва от информацията ни. Но скоро ще престане с това, което прави. Просто ще се откаже.
— Да, но още продължава да го прави, нали?
— Така е. Но ще престане. Програмите никога не грешат.
— Ще сгрешат, ако бъде убит още някой.
— Трябва да сме реалисти. Да преценим плюсовете и минусите. Не можем да допуснем да се разчуе колко важна е ССД като мишена за терористи. И не можем да издаваме с какво се занимава Отделът за законов надзор на Службата за национална сигурност. Трябва да запазим тази информация в тайна, доколкото може. Едно разследване на убийство ще извади всичко наяве.
Глен се намеси:
— Ако искаш да работиш с конвенционалните методи, Линкълн, няма проблем. Веществени улики, свидетели… Но не трябва да намесвате ССД. Тази пресконференция беше огромна грешка.
— Говорихме с Рон Скот в кметството, говорихме с Джо Малой. Те се съгласиха.
— Е, не сте говорили с подходящите хора. Това влоши отношенията ни със ССД. Андрю Стърлинг не е длъжен да ни помага с информация, нали разбираш?