Говореше като собственика на фирмата за обувки, уплашен да не разсърди Стърлинг и ССД.
Броктън добави:
— Така, значи… трябва да съобщите, че убиецът не е получил информацията от ССД. Само това искаме.
— Разбирате ли, че Джоузеф Малой беше убит заради ССД и „Инър-съркъл"?
Лицето на Глен стана сериозно. Той въздъхна:
— Съжалявам за това. Много съжалявам. Но той беше убит при изпълнение на служебния си дълг. Трагично е. Но това е полицейската професия.
Трябва да съобщите… само това искаме…
— Така — поде Броктън. — ССД вече не е част от разследването ви. Разбрано?
Райм кимна мрачно.
Глен даде знак на агента от ФБР:
— Можеш да го освободиш.
Агентът свали белезниците на Пуласки, който се изправи и разтърка китките си.
— Върнете Лон Селито на работа и освободете жената на Пуласки — каза Райм.
Глен погледна Броктън, който поклати глава:
— Ако го направим на този етап, би означавало да признаем, че за престъпленията е използвана информация от ССД. Засега ще трябва да изчакаме.
— Това са глупости. Знаете, че Лон Селито никога не е вземал наркотици.
— Това ще се изясни в хода на разследването — успокои го Глен. — Ще изчакаме всичко да си мине по стандартния ред.
— Не, мамка му! Според информацията, която убиецът е вкарал в системата, той вече е виновен. Също и Джени Пуласки. Записано е в досиетата им!
Инспекторът отговори спокойно:
— Засега ще трябва да остане така.
Федералните агенти и Глен излязоха.
— О, Марк! — извика Пуласки и Уиткъм се обърна. — Съжалявам.
Федералният агент примигна от изненада при това извинение и докосна превързания си нос.
— Съжалявам, че счупих само носа ти — добави Пуласки. — Проклет предател!
Виж ти, новобранецът имал кураж.
След като агентите си тръгнаха, Пуласки се опита да се обади на жена си, но не успя да се свърже. Гневно затвори телефона.
— Казвам ти, Линкълн, не ме интересува какво казват, няма да се откажа.
— Не се тревожи. Продължаваме, както и досега. Мен не могат да ме уволнят — нали съм цивилен. Могат да уволнят само теб и Мел.
— Аз всъщност… — измънка Купър.
— Спокойно, Мел. Все пак имам някакво чувство за хумор, каквото и да си мислят някои. Никой няма да разбере какво правим… освен ако новобранецът не пребие още някой федерален агент, разбира се. Така, започваме с Робърт Карпентър, онзи клиент на ССД. Искам да го разнищите. Веднага.
42
Значи аз съм 522.
Чудя се защо са избрали този номер. Майра 9834 не беше петстотин двайсет и втората ми жертва (каква възбуждаща мисъл!). Това число не се съдържаше в никой от адресите на жертвите… Чакай! Датата. Разбира се. Тя умря в неделя — двайсет и вторият ден на петия месец — и тогава са започнали разследването срещу мен.
Значи за тях аз съм едно число. Номерирали са ме. Чувствам се поласкан. Вече приключих по-голямата част от проучването си и сега съм в моя Килер. Работният ден е свършил, хората се прибират вкъщи, излизат на ресторант или да се видят с приятели. Но това е хубавото на данните — те никога не спят и войниците ми могат да нанесат удар върху живота, на когото поискам, когато реша, където избера.
В момента искам да прекарам още няколко минути със семейството на Прескът, преди да започна атаката. Полицията скоро ще постави охрана на домовете на моите врагове и семействата им… Но те не разбират същността на моите оръжия. Клетият Джоузеф Малой ми даде предостатъчно материал за работа.
Например детектив Лоренцо — или Лон — Селито (положил е огромни усилия да скрие истинското си първо име) вече е отстранен от работа, но го чака още. Онзи нещастен случай преди няколко години, когато един престъпник е бил убит при арест… сега ще се появят нови улики, показващи, че заподозреният не е бил въоръжен — свидетелят е излъгал. Майката на убитото момче ще чуе за това. Освен това ще изпратя писма с расистки изявления по негов адрес в няколко Интернет сайта на десни екстремисти. После ще замеся и преподобния Ал — това ще е умъртвяващият ми удар. Горкичкият Лон може дори да полежи в затвора.
Проверих и спретнатите лица на Селито. Понякога си мисля за сина от първата му жена, който сега е тийнейджър. Някое обвинение в употреба на наркотици може би. Какъвто бащата, такъв и синът. Хубаво ще се получи.
Онзи поляк, Пуласки… е, в крайна сметка ще успее да убеди имиграционните власти, че жена му не е терористка или нелегална емигрантка. Но как ли ще се изненадат, когато свидетелството за раждане на детето им се изгуби и друго семейство, чието бебе е изчезнало от болницата преди една година, реши, че момченцето на Пуласки може да е тяхното? Ако не друго, дребосъкът ще обикаля социалните институции с месеци, докато нещата се изяснят. Това може да му причини трайни увреждания. (Както знам от личен опит.)