Выбрать главу

Спря.

Дали беше от параноята, която чувстваше през целия ден? Дали от усещането, че я следят?

Тя бързо огледа наоколо — малкото минувачи, прозорците на близките жилищни сгради и магазинчета… Не видя обаче нищо подозрително. Никой не й обръщаше внимание.

Отново понечи да натисне звънеца, но отдръпна ръката си.

Нещо не беше както трябва…

Какво?

Сега разбра. Не беше проблемът в чувството, че някой я следи — проблемът беше в миризмата. Изведнъж си даде сметка какво надушва — плесен. Миришеше на плесен, цялата къща, пред която стоеше, издаваше тази миризма.

Дали беше съвпадение?

Сакс безшумно слезе по стълбите и заобиколи по калдъръмената пътека отзад. Сградата беше огромна — с тясна фасада, но дълга. Тя се приближи до един прозорец. Беше закрит с вестник. Огледа цялата задна страна на къщата и наистина, всички прозорци бяха облепени. Спомни си думите на Тери Добинс: И стъклата на прозорците сигурно са боядисани в черно или са облепени. Той иска да се изолира от външния свят…

Сакс бе дошла само да потърси информация — не беше възможно това да е къщата на обект 522, уликите не съвпадаха. Сега обаче бе сигурна, че са грешили — без съмнение това беше скривалището на убиеца.

Амелия посегна към телефона си, но изведнъж чу шум по пътеката отзад. Бързо се завъртя и посегна към пистолета си. Но преди да го хване, нещо я удари. Тя се блъсна в стената на къщата. Полузашеметена, падна на колене.

Задъхана, погледна нагоре и видя суровите очи на убиеца, ръждивото острие на бръснача, спускащ се към гърлото й.

43

— Команда, набери Сакс.

Телефонът й обаче се включи на гласова поща.

— По дяволите, къде е? Намерете я… Пуласки? — Райм се завъртя с инвалидната количка и погледна младежа, който говореше по телефона. — Какво става с Карпентър?

Младежът му даде знак да почака. След малко затвори.

— Най-накрая се свързах със секретарката му. Карпентър си е тръгнал рано, трябвало да свърши нещо. Вече сигурно се е прибрал вкъщи.

— Искам някой да отиде там. Веднага!

Мел Купър изпрати съобщение на Сакс по пейджъра, после се опита да се свърже с нея по джобния й компютър.

— Нищо.

Обади се още на няколко места и пак обяви:

— Не. Не мога да я намеря.

— Да не би Пет-двайсет и две да й е изключил телефона? Като нашето електричество?

— Не, казаха ми, че не е изключена. Апаратите й са дезактивирани — счупени или с извадени батерии.

— Какво? Сигурни ли са?

Страхът започна да го завладява.

Отвън се позвъни и Том отиде да отвори.

Лон Селито, с размъкната риза и запотено лице, влезе в стаята.

— Не могат да направят нищо, за да ме възстановят на работа. Ставало автоматично. Дори да си направя друг тест, ще бъда отстранен, докато не ме разследват. Проклети компютри. Обадих се в „Пъблик шуър". Казаха, че „щели да погледнат". Нали знаеш какво означава? — Погледна Пуласки. — Какво стана с жена ти?

— Още е в ареста.

— По дяволите!

— Обаче това не е всичко.

Райм разказа на Селито за Броктън, Уиткъм, Глен и Отдела за законов надзор към Службата за национална сигурност.

— Мамка им. Никога не съм чувал за такъв отдел.

— Искат да прекратим разследването, поне що се отнася до ССД. Има обаче по-голям проблем. Амелия е изчезнала.

— Какво?

— Така изглежда. Не знам какво е направила, след като се прибра вкъщи. Не се обади… Ох, Бога ми, нямаше ток, телефоните не работеха. Мел, провери гласовата поща. Може да се е обаждала.

Купър набра номера. Сакс наистина се беше обаждала. Казваше обаче само, че отива да провери една следа. Нищо повече. Искаше Райм да й се обади, за да му обясни.

Той тревожно затвори очи.

Следа…

Къде водеше? Към някой от заподозрените? Той погледна таблицата.

Андрю Стърлинг, президент, управителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, проверено. Потвърдено от сина му; алиби за убийството в гробището (според присъствения лист е бил в офиса);

Шон Касъл, началник отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;

Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби;

Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби — от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;

Питър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, потвърдено (пристрастна);

Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: бил е на работа (според присъствения лист);