Пуласки разказа, че Анди Стърлинг наистина е излъгал за заниманията си в неделя, но не за да прикрие ролята си в убийството и изнасилването. Бе казал на баща си, че отива в Уестчестър да се разхожда сред природата, но в действителност беше пътувал с кола, както се бе изпуснал неволно пред младия полицай.
Поставен натясно пред двама полицаи от специалния отряд и Пуласки, смутеният младеж призна защо е излъгал баща си. Анди нямаше шофьорска книжка.
Приятелят му обаче имаше. Андрю Стърлинг може да беше номер едно сред доставчиците на информация в света, но не подозираше, че синът му е гей, и момчето така и не можеше да събере кураж да му каже.
Пуласки се обади на приятеля на Анди и той потвърди, че двамата са били извън града по време на убийството. От фирмата за електронно събиране на такси на магистралите също се получи потвърждение.
— Мамка му. Добре, връщай се тук, Пуласки.
— Слушам, сър.
Вървейки по тъмната уличка, Лон Селито си мислеше: „По дяволите, трябваше да взема и пистолета на Купър." Разбира се, да използваш чужда значка, когато те отстранят от работа, беше едно, но съвсем друго бе да носиш незаконно оръжие. Ако от Вътрешния отдел научеха, това вече нямаше да е леко провинение, а щеше да му навлече сериозни неприятности.
Така щеше да им даде пълни основания да го уволнят, дори разследването да покаже, че не е вземал наркотици.
Наркотици. Проклятие!
Той намери адреса, който търсеше — къщата на Карпентър в едно тихо кварталче на Горен Ийстсайд. Вътре светеше, но през прозорците не се виждаше никой. Отиде при главната врата и натисна звънеца.
Стори му се, че чува някого вътре. Стъпки. Изтропване на врата.
После нищо.
Селито инстинктивно посегна към хълбока си, където до вчера носеше оръжието си.
По дяволите!
Най-сетне завесата на едно странично прозорче се размърда. Вратата се отвори и Селито видя едър мъж със сресана назад коса. Той погледна незаконната му значка. Очите му проблеснаха плахо.
— Господин Карпентър…
Не успя да каже нещо повече, защото тревогата на човека се смени с гняв.
— Мамка му, мамка му! — закрещя Карпентър.
Лон Селито от години не беше участвал в схватка с престъпник и сега осъзна, че този човек лесно може да го пребие и да му пререже гърлото. Защо, по дяволите, не взе пистолета на Купър, пък каквото ще да става?
Оказа се обаче, че не Селито е причината за гнева на Карпентър.
Странно, но яростта му бе насочена към президента на ССД.
— Този мръсник Андрю Стърлинг го направи, нали? Той ли ви се обади? Иска да ме натопи за тия убийства, за които се говори напоследък. Ох, боже, какво ще правя? Вероятно вече съм в системата и „Уочтауър" е вкарала името ми в списъци из цялата страна. Ох, леле! Какъв идиот бях да се забърквам със ССД!
Селито се поуспокои. Прибра значката и попита дали може да поговорят вътре. Мъжът го пусна да влезе.
— Прав ли съм? — изръмжа домакинът. — Андрю ли стои зад всичко това?
Селито не отговори, само попита къде е бил по време на убийството на Малой.
Карпентър се замисли.
— Бях на среща.
Каза имената на няколко души от ръководството на една голяма банка, също и телефонните им номера.
— Ами в неделя следобед?
— С жена ми имахме гости. На ранен обяд.
Алиби, което лесно можеше да се провери.
Селито телефонира на Райм, за да му съобщи какво е научил. Купър каза, че ще провери алибитата. След като затвори, детективът отново се обърна към развълнувания Боб Карпентър.
— Той е най-отмъстителното копеле, с което съм работил — заяви домакинът.
Селито потвърди, че са получили името му от ССД. Когато чу това, Карпентър затвори очи за момент. Гневът му понамаля и се смени с възмущение.
— Какво каза за мен?
— Теглили сте информация за жертвите непосредствено преди престъпленията. Няколко убийства през последните месеци.
— Така става, когато Андрю се ядоса. Връща ти го тъпкано. Не съм предполагал, че ще стане така… — Мъжът се намръщи. — През последните месеци ли? Това теглене… кога е било последното?
— През последните две седмици.
— Тогава със сигурност не съм аз. От началото на март съм изключен от „Уочтауър".
— Изключен?
Той кимна:
— Андрю прекрати достъпа ми.
Телефонът на Селито иззвъня, беше Купър. Съобщи му, че двама от посочените са потвърдили алибито на Карпентър. Детективът накара компютърния специалист Родни Шарнек отново да провери данните от диска, който им беше донесъл Пуласки. Затвори телефона и попита Карпентър: