— Така, Линкълн. Имаме вермикулит, гипс, синтетична пяна, парченца стъкло, блажна боя, влакна от изкуствена вълна, стъклена вата, калцитни зрънца, хартиени влакна, кварцови зърна, сух спирт, метални стружки, азбест и няколко вида химикали: ароматни алкохоли, парафин, олефин, нафтен, октани, полихлорирани дифенили, дибензодиоксини — те са доста редки по принцип — и дибензофурани. А, и малко бромирани дифенилови етери.
— Световният търговски център.
— Мислиш ли?
— Сигурен съм.
Прахта от срутилите се през 2001 година кули на Световния търговски център бе причинила сериозни здравословни проблеми на работещите около мястото на трагедията и данните за състава й наскоро бяха обсъждани по медиите. Райм добре знаеше какво съдържа.
— Значи е някъде в центъра.
— Вероятно. Но тази прах може да се намери навсякъде из петте квартала. Нека засега да го оставим под въпрос…
— Райм се намръщи. — Значи засега знаем това: нашият човек може би е бял или цветнокож със светла кожа. Може би колекционира монети и може би се интересува от изкуство. Може би работи или живее в Централен Манхатън. Може би има деца, може би пуши. — Присви очи и се вгледа в ножа. — Дай да го погледна по-отблизо.
Купър му го занесе и Райм огледа внимателно всеки милиметър от дръжката. Тялото му беше увредено, но зрението му беше силно.
— Там. Какво е това?
— Къде?
— Между дръжката и острието.
Имаше миниатюрна люспица от нещо бяло.
— Как го видя? — прошепна техникът. — Изобщо не го бях забелязал.
Изчопли петънцето с игла и го монтира на предметно стъкло. Погледна го на микроскоп. Започна с малките увеличения — от 4 до 24 пъти — които обикновено са достатъчни, освен ако не се нуждаеш от магията на електронния микроскоп.
— Прилича на частица от храна. Нещо печено. Оранжево оцветяване. Спектърът показва, че може би има мазнина. Може да е от царевични пръчици. Или чиле.
— Не е ли достатъчно, за да му пуснеш хроматография?
— Абсурд.
— Извършителят не би подхвърлил нещо толкова малко като улика в къщата на изкупителната жертва. Тази частица носи реална информация за нашия човек.
Какво, по дяволите, беше това? Нещо от обяда му в деня на убийството?
— Искам да го опитам на вкус.
— Какво? По него има кръв.
— Дръжката, не острието. Около мястото, където беше петното. Искам да разбера какво е.
— Няма достатъчно, за да му усетиш вкуса. Толкова малка частица? Аз дори не я видях!
— Не, няма. Ще близна дръжката. Може би ще усетя някаква есенция или подправка, която ще ни подскаже нещо.
— Не можеш да ближеш оръжие на убийство, Линкълн.
— Къде го пише, Мел? Не си спомням да съм го чел някъде. Имаме нужда от информация за този човек!
— Ох… добре.
Купър поднесе ножа на Райм, който наведе глава и докосна с език мястото, където бяха намерили петънцето.
— Боже мили!
Дръпна бързо глава.
— Какво има? — уплаши се Купър.
— Дай ми вода!
Купър хвърли ножа на лабораторната маса и излезе да извика Том, докато Райм, плюеше. Устата му гореше.
Том дотича.
— Какво става?
— Леле… боли. Помолих за вода! Преди малко близнах лют сос.
— Лют сос? Като табаско?
— Не знам какъв!
— Е, значи не ти трябва вода. Трябва ти мляко.
— Тогава донеси!
Том се върна с кофичка кисело мляко и даде на Райм няколко лъжици. За изненада на криминалиста паренето изчезна веднага.
— Пфу. Как болеше… Добре, Мел, научихме още едно „може би". Нашият човек обича чиле и люти чушки. Добре, да кажем по-общо, бърза храна и люто. Запиши в таблицата.
Докато Купър пишеше, Райм погледна часовника и извика:
— Къде, по дяволите, е Сакс?
— Ами, в ССД — смутено отговори Купър.
— Знам. Имах предвид защо, по дяволите, още не се е прибрала?… И, Том, дай още малко кисело мляко.
ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:
* Мъж;
* Вероятно пуши или живее/работи с пушачи или около източник на тютюн;
* Има деца или живее/работи в близост до такива или има контакт с играчки;
* Интересува се от изкуство, монети?
* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;
* Среден на ръст;
* Силен — способен да удуши жертвите;
* Разполага с устройства за промяна на гласа;
* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за запознанства?
* Взема трофеи от жертвите си. Садист?