* В жилището или на работното му място има тъмно и влажно място;
* Живее в/около Централен Манхатън?
* Яде бърза храна/люто.
ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ
* Стар картон;
* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;
* Тютюн от цигари „Таритън";
* Стар тютюн, не от „Таритън", неизвестна марка;
* Спори от плесен Стахиботрис хартарум;
* Прах от атаките над Световния търговски център, вероятно свидетелство, че живее/работи в Централен Манхатън;
* Чиле с люти чушки.
21
Залата, в която заведоха Сакс и Пуласки, беше оскъдно обзаведена като кабинета на Стърлинг. Стилът в цялата фирма можеше да се определи като минималистичен.
Стърлинг лично ги заведе в помещението и им махна към два стола под емблемата със светлия прозорец на наблюдателната кула.
— Не очаквам да се отнасяте към мен по-различно, отколкото към всеки друг. Понеже имам право на неограничен достъп, и аз съм заподозрян. За вчера обаче имам алиби — цял ден бях в Лонг Айлънд. Често го правя — отивам в някой хипермаркет и наблюдавам какво купуват хората, как пазаруват, по кое време на деня. Постоянно търся начини да направя бизнеса ни по-ефикасен, а не можеш да го постигнеш, ако не познаваш нуждите на клиентите.
— С кого бяхте?
— Сам. Никога не казвам кой съм. Обичам да наблюдавам нещата такива, каквито са в действителност. С всички предимства и недостатъци. Разпечатката от картата за бързо плащане на колата ми обаче ще ви покаже, че около девет сутринта съм минал през пункта на тунел „Мидтаун" по посока изток и съм се върнал през същото място около пет и половина. Можете да проверите в управлението по превозните средства. — Той каза номера на колата си. — А, и вчера… обадих се на сина си. Той отиде с влак до Уестчестър да се разхожда сред природата. Беше сам и исках да го проверя. Обадих му се около два часа. На телефонната разпечатка ще видите, че съм се обаждал от къщата си в Хемптън. Можете да видите също приетите обаждания на мобилния му телефон. Трябва да има дата и час. Кодът е седем-едно-осем-седем.
Сакс го записа заедно с номера на вилата на Стърлинг. Благодари му. Джеръми, „външният" асистент, влезе и прошепна нещо на шефа си.
— Трябва да свърша една работа. Ако имате нужда от нещо, ми се обадете.
След няколко минути влезе първият от заподозрените. Шон Касъл, директорът на отдел „Маркетинг и продажби". Изглеждаше доста млад, може би около трийсетте, но Сакс бе видяла много малко служители на ССД, които да са над четирийсет. Търговията с информация може би беше новата Силициева долина, свят на млади предприемачи.
Касъл имаше издължено, хубаво лице и изглеждаше в добра спортна форма — с яки ръце, широкоплещест. Носеше „униформа" на ССД — в неговия случай, тъмносин костюм. Бялата му риза беше безупречна, ръкавелите му бяха закопчани с големи златни копчета. Жълтата му вратовръзка бе от чиста коприна. Беше къдрокос, с розова кожа и гледаше спокойно през очилата си. Сакс не знаеше, че „Долче и Габана" правят рамки за очила.
— Здравейте.
— Добър ден. Аз съм детектив Сакс, а това е полицай Пуласки. Седнете.
Касъл стисна силно ръката й и Сакс забеляза, че я задържа по-дълго, отколкото, когато се ръкува с Пуласки.
— Значи вие сте детективът — отбеляза директорът на „Продажби" без ни най-малък интерес към младия полицай.
— Да. Искате ли да видите документите ми?
— Не, няма нужда.
— Така… събираме информация за някои от служителите на фирмата. Познавате ли Майра Уайнбърг?
— Не. Трябва ли?
— Беше убита вчера.
— О… — Нотка на съжаление; самоуверената му фасада веднага изчезна. — Чух за някакво престъпление. Не знаех, че е убийство. Съжалявам. Наша служителка ли е била?
— Не. Но убиецът може би е използвал информация от компютрите ви. Знам, че имате пълен достъп до „Инър-съркъл". Има ли начин някой от подчинените ви да сглоби цяло досие на даден човек?
Касъл поклати глава:
— За да отворите килер, ви трябват три пароли. Или една парола и биометрично сканиране.
— „Килер"?
— О… така наричаме досиетата. В информационния бизнес използваме много жаргонни названия.
„Като скелет в гардероба" — помисли си тя.
— Никой обаче не може да ползва личния ми код. Всички тук много внимателно пазят паролите си. Андрю стриктно следи за това. — Касъл свали очилата си и ги избърса с черно парцалче, което неусетно се беше появило в ръката му. — Уволнявал е хора, които са използвали личните пароли на други служители, дори с тяхното съгласие. Уволнява ги незабавно. — Съсредоточи се върху бърсането на очилата. Отново погледна Сакс. — Нека да бъда откровен. Предполагам, че не се интересувате от лични кодове, а дали имам алиби. Прав ли съм?