— Това също. Къде бяхте вчера между дванайсет и четири часа следобед?
— Тичах. Тренирам за триатлон… Вие май също обичате бягането. Имате спортна фигура.
Ако стрелбата по мишени от десет и двайсет метра е спорт, тогава да.
— Някой може ли да потвърди?
— Че имате спортна фигура ли? За мен е очевидно.
Сакс се усмихна. Понякога е най-добре да приемеш правилата на противника. Пуласки се размърда неловко — което развесели Касъл. Обаче детектив Сакс не се нуждаеше някой друг да защитава честта й.
След като хвърли кос поглед на униформения полицай, Касъл продължи:
— Не, за съжаление няма. През нощта бях с една приятелка, но тя си тръгна в девет и половина. Подозирате ли ме?
— На този етап само се информираме — отговори Пуласки.
— Сериозно? — Въпросът му прозвуча снизходително, сякаш говореше с дете. — Само фактите, госпожо. Само фактите.
Реплика от някакво старо телевизионно шоу. Сакс не си спомняше кое.
Тя го попита къде е бил и по време на другите три убийства — на колекционера на ценни монети, по-ранното изнасилване и на собственичката на картина на Прескът. Той си сложи пак очилата и отговори, че не си спомня. Изглеждаше съвсем спокоен.
— Колко често ходите в хранилищата?
— Може би веднъж седмично.
— Изнасяте ли информация?
Той се намръщи леко:
— Ами… това е невъзможно. Системата за сигурност не позволява.
— Колко често отваряте досиета на служебния си компютър?
— Не знам дали някога съм го правил. Това са сурови данни. Твърде замърсени, за да ми бъдат полезни в работата.
— Добре. Благодаря ви за помощта. Мисля, че засега това е всичко.
Усмивката му помръкна.
— Има ли проблем? Нещо, за което да се притеснявам?
— Това е само предварително разследване.
— Аха, нищо не издавате. — Касъл погледна Пуласки.
— Крий си добре картите, нали така, сержант Фрайди.
Аха, това било — досети се Сакс. „Драгнет". Старото детективско предаване, което с баща й бяха гледали преди години.
След Касъл влезе Уейн Джилеспи, който ръководеше Техническия отдел на фирмата — отговаряше за софтуера и хардуера. Не създаваше впечатление за компютърен гений. Поне на пръв поглед. Имаше хубав тен и беше в добра физическа форма. Носеше скъпа сребърна или платинена гривна. Стискаше силно, когато се ръкуваше. При по-внимателно изучаване обаче тя реши, че е типичен компютърджия — момче, облечено от майка си за снимка с класа. Ниският, слаб мъж носеше измачкан костюм и недобре вързана вратовръзка. Обувките му бяха износени, ноктите му — нащърбени и мръсни. Косата му се нуждаеше от подстригване. Сякаш само по необходимост играеше ролята на началник отдел, но предпочиташе да бъде насаме с компютъра си в някоя тъмна стаичка.
За разлика от Касъл Джилеспи беше нервен, ръцете му постоянно бяха в движение, все бърникаха някое от трите електронни устройства на колана му: „Блакбъри", джобен компютър и мобилен телефон с много функции. Избягваше да я гледа в очите — последното, за което можеше да си помисли, бе да флиртува, макар че също като директора на „Продажби", и той нямаше брачна халка. Може би Стърлинг предпочиташе да назначава неженени мъже на ръководните постове във фирмата си. Лоялни принцове вместо амбициозни херцози.
Сакс остана с впечатление, че Джилеспи има по-малко информация от Касъл за целта на посещението й, и когато му каза за престъпленията, това силно го впечатли.
— Интересно. Да, интересно. Много хитро, да опипва данни, за да извършва престъпления.
— Да… какво?
Той нервно размърда пръсти.
— Искам да кажа, търси данни. Събира.
Не коментира нищо за трагичната смърт на жертвите. Дали беше игра? Истинският убиец вероятно би се престорил на ужасен.
Сакс го попита къде е бил в неделя и той също нямаше алиби, макар че надълго и нашироко заразказва за шифъра, който се опитвал да разгадае вкъщи, за някаква компютърна игра.
— Значи би трябвало да е документирано кога сте били онлайн вчера, нали?
Той се поколеба.
— О, само се упражнявах. Не бях онлайн. Погледнах часовника и видях, че неусетно е станало късно. Човек влиза в зона и всичко като че ли престава да съществува.
— „Влиза в зона"?
Той осъзна, че говори на неразбираем за нея език.
— О, искам да кажа, че се изключваш. Улисваш се в играта. Сякаш живееш друг живот.