— Кой?
— Той е един от хората в списъка — един от онези, за които смятаме, че са били арестувани неоснователно.
— Разбира се.
Стърлинг седна на бюрото си, допря палеца си до едно четящо устройство при клавиатурата и написа нещо. Спря и погледна монитора. Натисна още няколко клавиша и документът започна да се печата. Даде й купчина от трийсетина страници — „килера" на Артър Райм.
„Стана доста лесно" — помисли си Сакс. Кимна към компютъра:
— Някъде записва ли се, когато изтеглите досие?
— Да се записва ли? О, не. Не регистрираме вътрешните тегления. — Стърлинг отново погледна записките си.
— Ще накарам Мартин да направи списък на клиентите. Може да отнеме два-три часа.
Когато излизаха, Шон Касъл влезе в кабинета. Вече не се усмихваше.
— Каква е тази работа със списъка на клиентите, Андрю? Смяташ да им го дадеш ли?
— Да, Шон.
— Защо на клиентите?
— Мислим, че някой, който работи за клиент на ССД, се е добрал до информацията и я е използвал за престъпленията — обясни Пуласки.
Касъл се изсмя:
— Очевидно, че така мислите… Но защо? Никой от тях няма пряк достъп до „Инър-съркъл". Не могат да теглят досиета.
— Може да са купили маркетингови листи, които да съдържат информацията.
— Маркетингови листи ли? Знаете ли колко пъти един клиент трябва да използва системата, за да събере информацията, за която говорите? Това е китайски труд. Помислете разумно.
Пуласки се изчерви и сведе очи.
— Ами…
Марк Уиткъм от Техническия отдел стоеше до бюрото на Мартин.
— Шон, той не знае как действа системата.
— Е, Марк, според мен тук е необходимо малко логика. Не мислиш ли? Всеки клиент би трябвало да купи стотици маркетингови листи. И вероятно три-четиристотин от тях са използвали килерите на шестнайсетичните, от които полицаите се интересуват.
— Шестнайсетични ли? — не разбра Сакс.
— Имам предвид „хора". — Касъл махна към тесните прозорци, вероятно имайки предвид хората навън. — Идва от кодовете, които използваме.
Още професионален жаргон. Килери, шестнайсетични, опипване… В тези изрази имаше нещо снизходително, ако не и презрително. Но може би й се струваше заради поведението на Касъл.
Стърлинг хладно изрече:
— Трябва да направим всичко, за да разкрием истината.
Касъл поклати глава:
— Не е клиент, Андрю. Никой от тях не би дръзнал да използва данните ни за престъпления. Би било самоубийство.
— Шон, ако е замесен някой от ССД, трябва да разберем кой.
— Добре, Андрю, прави каквото сметнеш за добре.
Без да удостои с поглед Пуласки, Шон Касъл се усмихна хладно на Сакс и излезе.
— Ще вземем списъка с клиентите, когато дойдем да разпитаме главните техници — каза Сакс на Стърлинг.
Докато управителният директор даваше указания на Мартин, Сакс чу Марк Уиткъм да шепне на Пуласки:
— Не обръщайте внимание на Касъл. Двамата с Джилеспи са златните момчета на фирмата. Млади парвенюта. Аз съм препятствие. Вие сте препятствие.
— Няма проблем.
Младият полицай се опита в отговора му да прозвучи безразличие, но Сакс" усещаше напрежение. „Има всичко друго освен увереност" — помисли си тя.
Уиткъм излезе и двамата полицаи се наканиха да си тръгват.
Неочаквано управителният директор докосна ръката на Амелия.
— Искам да ви кажа нещо, детективе.
Тя се обърна към него. Стърлинг стоеше със скръстени ръце, разкрачен, и я гледаше изпитателно. Невъзможно бе да отмести поглед от тези настойчиви, хипнотизиращи зелени очи.
— Няма да отрека, че съм в търговията на данни, за да печеля пари. Но искам също да подобря обществото. Помислете какво правим тук. Помислете за децата, които за пръв път ще получат хубави дрехи и подаръци за Коледа с парите, които родителите им спестяват благодарение на ССД. Или за младоженците, които вече по-лесно ще намерят банка, която да им даде жилищен кредит, защото ССД е предсказала, че не крият кредитен риск. За крадците на самоличност, които ще бъдат заловени, защото алгоритмите засичат отклонение от зависимостта при плащанията им с кредитни карти. За радиочестотния чип в гривната или ръчния часовник на някое дете, който показва на родителите къде се намира то по всяко време на деня. За интелигентните тоалетни, които диагностицират диабет, когато дори не подозираш, че си изложен на риск.
Помислете и за вашата работа, детективе. Да предположим, че разследвате убийство. Върху ножа, оръжието на убийството, има следи от кокаин. Нашата програма „Пъблик шуър" може да разкрие кой, арестуван за притежаване на кокаин, е използвал нож при извършване на престъпление през последните двайсет и пет години, в който поискате район на страната, дали си служи с дясната или с лявата ръка и какъв номер обувки носи. Преди още да ви хрумне, отпечатъците на тези хора ще се появят на монитора заедно със снимки, информация за метода им на действие, отличителни белези, дегизировка, която са използвали в миналото, особености на гласа и десетки други подробности.