Можем да ви кажем кой е купил нож от въпросната марка — и може би дори точно този нож. Можем да намерим данни къде е бил купувачът по време на убийството и къде е сега. Ако не успее да го намери, системата може да изчисли вероятността да се намира в къщата на свой съучастник и да покаже неговите пръстови отпечатъци и отличителни белези. И цялата тази планина от данни идва при вас за не повече от двайсет секунди.
Нашето общество има нужда от помощ, детективе. Спомняте ли си счупените прозорци? Е, ССД винаги е готова да помага. — Той се усмихна. — Това беше встъплението. Сега основното. Моля ви да водите дискретно разследването. Ще направя всичко, каквото мога — особено ако има вероятност престъпникът да е вътрешен човек. Но ако тръгнат слухове за пропуски в системата ни за сигурност, конкурентите и противниците ни веднага ще скочат. Ще бъдат настървени. Това може сериозно да затрудни основната мисия на ССД да поправи колкото може повече прозорци и да направи този свят по-добър. Разбрахме ли се?
Амелия Сакс изведнъж се почувства неудобно заради двойната си игра — за провокацията, която трябваше да примами престъпника в капана, и че не е казала за това на Стърлинг. Едва успя да издържи погледа му и отговори:
— Мисля, че и двамата сме на едно мнение.
— Чудесно. Мартин, изпрати гостите, ако обичаш.
22
— Счупени прозорци ли?
Сакс разказваше на Райм за емблемата на ССД.
— Харесва ми.
— Наистина ли?
— Да. Помисли. Това е метафора за онова, което правим тук. Намираме малки улики, които ни показват големия отговор.
Селито кимна към Родни Шарнек, който седеше в един ъгъл, без да обръща внимание на друго освен на компютъра си, и все още си подсвиркваше:
— Хлапето с фланелката заложи капана. Сега се опитва да проникне през защитата. — Провикна се: — Има ли напредък, полицай?
— Хей… тия приятели си разбират от работата. Ама и аз знам някои номера.
Сакс им каза, че според началника на охраната никой не може да проникне в „Инър-съркъл".
— Това само ме мотивира — заяви Шарнек.
Допи поредното кафе и пак започна да си свирка.
Амелия им разказа всичко за Стърлинг, фирмата и как става получаването на данни. Въпреки онова, което Том им беше обяснил вчера и въпреки предварителните им проучвания, Райм не си беше давал сметка колко мащабен е този бизнес.
— Държеше ли се необичайно този Стърлинг? — попита Селито.
Райм изсумтя при този въпрос.
— Не. Беше много услужлив. И за наш късмет изглежда истински вярващ. Данните са неговият бог. Готов е да се бори срещу всичко, което застрашава съществуването на компанията му.
Сакс разказа как Стърлинг бе проверил дори в архива дали някой не е купил всички подхвърлени улики, но не беше намерил данни. Райм не се изненада: обект 522 вероятно бе заплатил всички предмети в брой или ги беше поръчал на чуждо име.
"Сакс описа желязната система за сигурност на ССД, колко малко хора имат достъп и до трите хранилища и че е невъзможно да се открадне информация дори от вътрешен човек.
— Имали са само едно проникване — някакъв репортер — който пишел статия, не смятал да краде фирмена тайна. После лежал в затвора и кариерата му приключила.
— Отмъщение, а?
Тя се замисли над това.
— Не. По-скоро защитна реакция… Сега за служителите. Разпитах повечето, които имат пълен достъп до досиетата. Няколко от тях нямат алиби за вчера следобед. Освен това попитах дали водят отчет за всички случаи на теглене на досиета. Оказа се, че не водят. Ще получим и списък на клиентите, които са купили информация за жертвите.
— Важното обаче е, че вече знаят за разследването, споменахме името на Майра Уайнбърг пред всички заподозрени.
— Да.
Сакс извади един документ от куфарчето си. Досието на Артър.
— Помислих, че може да ни свърши работа. Ако не друго, сигурно ще ти е интересно. Да видиш какво е правил братовчед ти.